— Нещата са много по-сложни — отвърна Брайън. — Правилата на ордена на сър Джеймс са извънредно строги. Например, нощем той не бива да спи в легло, а в сламеник за покаяние, който носи навсякъде със себе си.
Сега бе ред на Джим да се ококори. Изобщо не си бе представял, че Брайън тълкува по този начин наличието на неговия обеззаразен спален чувал.
Лицето на сър Мортимър стана пепелявосиво. Той се обърна към Джим с по-нормален тон:
— Сър Джеймс! Моля ви за извинение, ако някоя моя прибързано изречена дума ви се е сторила неуместна или обидна. Аз познавам единствено делата ви на рицар, но не и тези на маг.
Само преди няколко минути подобно поведение изглеждаше абсолютно невъзможно, а сега домакинът почти заекваше.
— Не бива да ме наричате маг — бързо отвърна Джим. — Аз имам практика и опит само в низшата магия. Единствено висши магьосници, като моя учител Каролинус, могат да бъдат наричани магове. Колкото до прибързаните ви думи, сър Мортимър, аз не съм чул нито една такава. Събрали сме се тук трима рицари и аз ви моля да забравим тази работа с магията, освен ако не е свързана с някой вече разрешен въпрос, както беше преди малко. Аз ще разговарям с вас, сър, като с рицар и ще бъда изключително доволен, ако и вие се държите с мен като с равен.
— Сър Джеймс… вие сте изключително любезен — отвърна сър Мортимър. — Сигурно разбирате, че суров човек като мен, който живее далеч от изисканото европейско общество, става още по-груб. Не умея да си меря приказките. В днешно време е много трудно да накараш някого да изпълни заповедите ти както трябва. Постепенно придобих навика да говоря без заобикалки не само на подчинените си, но и на хора с моето положение, а не би трябвало да е така. Ще ви бъда безкрайно признателен, сър Джеймс, ако в бъдеще забележите подобни черти в характера ми, да ги поправяте, така че да мога да коригирам поведението си и да се извинявам, когато трябва.
Напълно неспособен да измисли нещо друго, Джим само кимна утвърдително. Лицето на сър Мортимър си възвърна нормалния цвят.
— Безкрайно съм ви благодарен, сър Джеймс… Гръм и мълния! Каква лоша вест ми носиш сега?
Последните думи бяха отправени към Бопре, който току-що се бе появил откъм стълбите и сега чакаше мълчаливо до лакътя на сър Мортимър. Лицето на оръженосеца сякаш бе от камък и с нищо не показа, че се е впечатлил от гръмките думи на господаря си.
— Извинете, милорд — каза Бопре с добре познатия си безизразен тон, — в селото се забелязва раздвижване, което може би е свързано с атаката при портата, която ние отблъснахме. Запалената слама и горящото олио пред замъка загаснаха и сега долу при входа е тъмно. Мога да пусна един от моите хора през малък отвор в портата или пък аз самият да изляза и да се промъкна надолу по склона, за да разузная какво възнамеряват да правят пиратите.
— Не се занимавай с това, Бопре — каза сър Мортимър. — Няма да предприемат нищо преди зазоряване, а тогава ще има отлична видимост. Няма да правиш нищо в тъмното. Не и тази нощ.
Бопре се поколеба.
— Свободен си! — махна с ръка сър Мортимър и оръженосеца изчезна надолу по стълбите. Домакинът отново се обърна към Джим:
— Убедихте ли се, сър Джеймс, че нямам лоши намерения?
— И през ум не ми е минавало подобно нещо — отвърна Джим.
— Какво облекчение! Е, господа, предлагам, след като пийнахме и си поговорихме, да се опитаме и да починем през остатъка от нощта. Утре трябва да сме с пресни сили. Впрочем, сър Джеймс, току-що ми хрумна нещо интересно. Съвсем не искам да ви обидя или да омаловажавам дарбите ви, но се чудех дали не бихте желали да използвате вашата магия за защита на моя замък? Предполагам, че не бихте се съгласили, но все пак аз съм заможен човек и с удоволствие бих се съгласил с всяка цена, която вие бихте посочили в замяна на такъв вид помощ. Предлагайки ви заплащане, съвсем не искам да ви засегна като рицар, ни най-малко. Това е просто едно хрумване.
— За съжаление, сър Мортимър, трябва да ви разочаровам. Както сам предполагахте, магията ми не се продава.
— Разбира се… — кимна сър Мортимър. — Господа, нека оставим тази тема и да говорим за други неща. Между нас казано, аз съм много обнадежден от бързината и лекотата, с които отблъснахме тазвечерната атака при портата на замъка. Каквато и награда да е дадена или обещана на тези морски разбойници, явно тя не е достатъчна да ги насърчи да нападат крепостта, на сериозно и с всички сили. В селото са останали някакви хранителни запаси, а в морето има риба, но скоро припасите им ще свършат. Ще направят още няколко слаби опита да ни нападат, а после ще се качат на корабите си и ще отплават. И преди се е случвало.