Сър Мортимър умееше да хвърля еднакво добре и с двете си ръце. Джим реши, че домакинът нито е десняк, нито левак, защото и с лявата, и с дясната ръка извършваше абсолютно еднакви движения. По един и същи маниер хвърляше заровете, перваше ги с пръсти и обръщаше дланта си надолу.
Брайън пък разтърсваше кубчетата с юмрук, като че ли ги стриваше върху масата, с кутре, опряно в повърхността й и после обръщаше едва-едва дланта си надолу, колкото заровете да изпаднат от нея.
У сър Мортимър изпъкваше необичайната ловкост и умение, с които той хвърляше заровете. Това бе същото плавно съвършенство, което Брайън демонстрира при боравенето с оръжия — движение, сведено до своята главна сърцевина и кристализирало до хармоничен, грациозен и напълно естествен жест. Начинът, по който Брайън държеше и хвърляше заровете съвсем не бе така елегантен и изящен. Джим си помисли, че той самият, който нямаше никакъв опит, би ги хвърлял по същия начин.
Едно нещо прикова вниманието на Джим и това бе фактът, че сър Мортимър хвърляше и улавяше заровете толкова бързо, че при движението очертанията на пръстите му почти се размазваха пред очите на Джим. В ума му се прокрадна съмнението, че тази голяма скорост е умишлена и има за цел да скрие нещо друго. В такъв случай именно сега една малка магия би подпомогнала разследването.
Джим настрои очите си като обектива на камера, която снима в каданс, така че да успее да види хвърлянето на сър Мортимър на забавен кадър. Концентрира се върху момента на пускането на заровете и после мислено го превъртя в главата си. При това забавено заснемане Джим видя как ръката се плъзга над масата и от нея се виждат само опакото и кокалчетата. После ръката се разтваря, палецът се отдалечава от другите пръсти, които пък се изпъват навън.
Едва сега, на забавен кадър, Джим за първи път видя, че пръстите на сър Мортимър не се разтварят изцяло и от тях не излизат никакви зарове. Вместо това кубчетата се задържаха между крайните стави на свиващите се вече обратно пръсти. Сега на Джим не му се налагаше да внимава само в движещата се ръка на домакина и успя да обхване с поглед цялата картина. Видя съвсем ясно, как друга двойка зарове изпада от ръкава на сър Мортимър, прикрит под разтворената и протегната китка. Именно тези зарове след миг изтрополяваха и се търкулваха по масата, за да играе с тях Брайън.
В същия момент пръстите, държащи неупотребените зарове се прибираха обратно към дланта и пред погледа на Джим кубчетата потънаха в ръкава, ловко и бързо подхвърлени с върха на пръстите.
Брайън посегна към заровете. Сър Мортимър бе приключил с опитите да получи печелившо число. Брайън взе, разтърси и хвърли подменените зарове.
Джим изостави каданса и отново се съсредоточи върху ставащото на масата. Брайън хвърли кубчетата, които току-що бе взел, паднаха му се пет и две, но не му достигаха точки и загуби. Сър Мортимър светкавично грабна кубчетата и сега Джим видя ясно, дори без магическия забавен кадър, как домакинът премести заровете в другата си ръка и ги запрати в ръкава си, от който бяха излезли преди секунди. В същото време Джим видя истинските зарове, скрити от погледа на Брайън в обърнатата надолу длан на сър Мортимър.
Домакинът разтърси заровете с две ръце, подобно на боксьор. После ги хвърли с дясната ръка и получи осем, а след още три хвърляния събра необходимото му число и спечели още една от едрите английски жълтици на Брайън. Вторият комплект зарове бе изработен така, че винаги да печели, а първият — винаги да губи. Сър Мортимър контролираше победите и загубите на Брайън като вадеше ту единият, ту другият чифт зарове.
„Е, помисли си Джим със задоволство, това обясняваше как сър Мортимър може да печели на зарове когато си поиска.“ С проумяването на механизма на измамата трудната част бе свършила. Сега оставаше само да приложи магията си, която да промени положението така, че Брайън да си върне парите. Това щеше да бъде лесно.
„Не, няма да бъде“ каза гласът на Каролинус в главата на Джим.
Глава 12
Изведнъж Джим установи, че е напълно прозрачен и стои прав, гледайки надолу към собственото си тяло, което все още седеше на масата с не по-малко реалните тела на Брайън и сър Мортимър. Срещу Джим стоеше Каролинус, също прозрачен и подобен на призрак. Двамата играчи продължаваха да хвърлят заровете под погледите на двете привидения, стоящи до масата.