Поглеждайки домакина с очи, прояснени от направените чрез магията разкрития, Джим видя типичен пример за човек, пристрастен към хазарта до крайна степен, много повече от Брайън, когото Джим от време на време също подозираше в подобна слабост. Колкото и да бе покрусен от факта, че фокусите със заровете не минават, сър Мортимър явно бе забравил за този проблем и в момента мислеше само за едно — да играе, докато спечели.
Напрежението на масата нарасна стократно, а напрежението между двамата играчи стана такова, че на Джим му се струваше, че ако протегне ръка, ще го докосне, подобно на силно опъната жица, свързваща Брайън и сър Мортимър. В момента се вихреха чувства и настроения, които твърде лесно можеха да прераснат в насилие. Джим се постара да се съсредоточи върху основната си задача и отново върна печелившите зарове в ръцете на Брайън.
С леки колебания, купчината злато пред сър Мортимър продължи да се топи и докато тя изчезваше, челюстите на домакина се свиваха все по-здраво, лицето му все повече помръкваше, а тялото му се навеждаше напред, подобно на готвещ се за нападение леопард. Възрастният мъж, който Джим бе видял при първата среща бе изчезнал, заменен от могъщ и опасен воин в разцвета на силите си.
Бопре отново се появи до лакътя на сър Мортимър, който изобщо не му обърна внимание. След няколко минути Бопре се обади:
— Милорд…
— Казвай! — изръмжа сър Мортимър, без да вдига поглед от масата.
— Милорд, дърводелецът и другия мъж се върнаха от разузнаването, на което ги бях изпратил. Мароканците строят пред портата ни някакво хоризонтално съоръжение, което се спуска и подпира надолу по склона. Напреднали са много, въпреки тъмнината и вероятно ще приключат строежа преди съмване.
— И какво от това? — промърмори сър Мортимър с очи, приковани в падащите от ръката на Брайън зарове. — При изгрев-слънце ще изгорим съоръжението.
— Милорд, покрили са дървото с козя кожа, която сигурно носят със себе си от корабите. След като съоръжението е с подобна обвивка, няма да се запали лесно.
— Не ме занимавай с това! — изръмжа сър Мортимър.
— Милорд, трябва да направим нещо — настоя Бопре.
— Тогава се погрижи сам.
— Но милорд…
— Казах сам да се погрижиш за това, сам, Бопре! — гласът на домакина премина в крясък.
Последва минута мълчание.
— Да, милорд — каза накрая Бопре, обърна се и се скри надолу по стълбището.
Играта продължи без играчите да кажат дума. Чуваше се само дишането им, тропотът на заровете и тракането на залаганите или спечелените монети. Клепачите на Джим натежаха, защото играта продължаваше вече часове наред. Джим постепенно се поддадете на изкушението да остави Брайън да печели все повече, а сър Мортимър все по-малко.
Колкото по-бързо се стопяваха новодонесените монети, толкова по-мрачно ставаше лицето на сър Мортимър. По-мрачно и по-заплашително. Заровете за пореден път преминаха у Брайън, а Джим установи с изненада, че сънливостта му изведнъж се е изпарила. Сър Мортимър следеше всяко движение на кубчетата подобно на готово за скок диво животно и напрежението около масата нарасна дотам, че въздухът сякаш трептеше от него.
Джим премести поглед от домакина към Брайън. Той понякога изглеждаше напълно невинен, но не му липсваше усет за приближаващата опасност. Лицето му също се бе променило. Не излъчваше същата мрачна заплаха като сър Мортимър, но по свой собствен начин демонстрираше съответната готовност да прибегне до сила. Чертите му се изостриха, кожата върху скулите и челюстите му се изпъна, сините му очи ставаха все по-малки и по-свирепи, а погледът им неотклонно следеше противника и заровете.
За момент Джим се изкуши да направи така, че Брайън да загуби и заровете да се върнат у сър Мортимър преди финалният съкрушителен удар, но не му допадна идеята Брайън да загуби толкова бързо, след като противникът му бе имал няколко поредни победи. Планът бе Брайън да надвие с още повече спечелени игри. Затова Джим остави приятеля му да печели и златото почти изцяло премина у Брайън.
Накрая Брайън все пак загуби и сър Мортимър взе заровете. Високият рицар ги повдигна в дланта си и внимателно ги огледа отблизо.
— Тези зарове са напукани! — извика той, скачайки на крака. — Срамота е да предлагам на госта си подобни зарове. Отивам да ги сменя.
Сър Мортимър се завъртя на пета и след секунда изчезна надолу по стълбите. Брайън го проследи със смаян поглед.