— Господа, Бог ви изпрати тук точно навреме — каза тихо сър Мортимър. Лицето и държанието му бяха напълно променени — сякаш не е имало никаква игра на зарове и никакви пари не го интересуват. Макар че не му вярваше, Джим осъзна, че сър Мортимър е обзет от същото радостно вълнение, което се наблюдаваше и у Брайън.
— Ето как стоят нещата — продължи домакинът. — Хората ми са отлични бойци — едва ли ще намерите по-добри — но като всеки отряд необичайната ситуация ги плаши и лишава от боен дух. Превръщат се в нещо като овце. Знаят, че по численост онези отвън значително ни превъзхождат, а сега се опитват и да прогорят външната порта. Всичко това ги кара да се чувстват безпомощни и без друга надежда, освен да чакат да бъдат изклани, когато накрая врагът нахлуе вътре. Но въпреки всичко хората ми ще се стегнат и ще сторят необходимото, а има какво още да се направи и никак не е сигурно, че замъкът ще бъде превзет. Първо обаче бих искал отново да ви попитам, сър Джеймс, дали не бихте използвали магия, за да ми помогнете в защитата на крепостта? Ще ви дам каквото поискате.
— Боя се, че не — отвърна Джим. — Съжалявам, че трябва отново да ви откажа, сър Мортимър, но имам задължения и правила, които трябва да спазвам.
— Напълно ви разбирам, сър Джеймс — кимна сър Мортимър. — Всъщност, не съм се и надявал на подобна помощ от ваша страна. Фактът, че ще се сражавате редом с нас, сам по себе си е цяла магия. Без съмнение усетихте как се промени настроението долу, щом обявих радостта си от присъствието ви. Разбира се, хората ми вече знаеха кои сте, но ми се струва, че не бяха осъзнали напълно какви велики рицари сте вие двамата. Сега вече вашето присъствие ще ги окуражи неимоверно.
— Надявам се, че ще бъдем достойни за оказаното ни доверие — отвърна Брайън.
— Аз изобщо не се съмнявам в това — каза сър Мортимър. — Нека да се върнем към конкретната ситуация. Ще ви я опиша с няколко думи. Бопре тайно ми съобщи, че над огъня при портата пиратите са построили дъсчен покрив, така че колкото и вода да изливаме от върха на кулата, едва ли ще угасим пламъците. Освен това дървения навес е покрит с пресни животински кожи, които ще издържат на горещото олио — пък и едва ли е разумно да се излива олио върху вече запален огън.
— Чухме как Бопре ви съобщава това — каза Брайън.
— Точно така. Във всички случай трябва да се отървем от пламъците пред външната порта. Планът ми е да направим пробив отвътре и със сила да отворим горещата порта и да се опитаме да я отворим. Вероятно ще загубим хора, докато опитваме този вариант, но ако успеем да отворим портата отвътре, огънят ще бъде пометен настрани. Тогава част от войниците ми могат да държат пиратите настрана, докато други потушат огъня с вода. След това отново ще отстъпим навътре в замъка. Вярно е, че портата вече е отслабена, но ако огънят бъде загасен и няма възможност да бъде запален за по-малко от час, нашият дърводелец здраво ще я укрепи отвътре посредством други по-малки врати и мебели от замъка. Това е планът, който възнамерявам да приложа, но с удоволствие ще чуя вашите съвети.
Домакинът замълча и ги погледна. На Джим не му хрумваше никакво предложение, но Брайън каза:
— Предложих ви да направя пробив през тайния проход и сега го повтарям още веднъж. Според мен най-добрия начин да се справим със съоръжението пред портата, пък и с огъня, е неочаквано да нападнем пиратите в гръб и не само да разчистим вратата от пламъците, но и да подпалим дървения заслон. Ако се движи бързо, една сравнително малка група мъже ще успее да се справи с тази задача и за мен ще е чест да я водя.
Сър Мортимър погледна Брайън и бавно поклати глава:
— Положението не е чак толкова безнадеждно, сър Брайън. И вие, и аз отлично знаем, че проходът, за който говорите, е сред тайните, известни само на господаря на замъка. Те не се споделят току-така с чужди хора. Ако е нужно, аз ще споделя тази тайна с достойни мъже като вас, но всички от отряда, които бихте предвождали, трябва да умрат, преди да се върнат тук, за да сме сигурни, че няма да издадат на други този таен път за бягство от замъка.
Джим изтръпна мислено, но Брайън явно се съгласи с аргументите на домакина. Сър Мортимър продължи, понижавайки гласа си още повече:
— След като веднъж се разчуе къде е прохода, мнозина (и то не само селяни) ще искат незабавно да избягат, с надеждата да се измъкнат от обсадата и да се скрият из хълмовете. Затова и казах, че всички от отряда ви ще трябва да умрат. Не знам дали ще се справите с това условие, а дори и да го направите, загубата на тези войници ще намали числеността на хората, с които се сражавам срещу нападателите.