— Не виждам друг начин — отбеляза студено Брайън. — Предложението ми остава в сила. Можете да го приемете всеки момент, стига положението да не се е променило дотам, че да не мога да го осъществя.
— Ще го имам предвид — каза сър Мортимър със същия студен тон. За миг сякаш отново седяха около масата и играеха на зарове, но после, за облекчение на Джим, суровите изражения изчезнаха.
— В такъв случай — заключи сър Мортимър, — остава да изпробваме моя план — да щурмуваме горящата порта отвътре. Ще се придържаме към това, което ви казах.
— Щом това в желанието ви — отвърна Брайън, — с радост ще водя атаката при портата.
В отговор сър Мортимър му се усмихна, но усмивката му приличаше повече на зловещо и свирепо озъбване.
— Вашата готовност ме радва безкрайно и ви благодаря най-сърдечно за отзивчивостта. Но войниците ми се сражават най-добре под мое наблюдение и контрол. Единствено аз съм в състояние да водя атаката срещу портата. Бих желал обаче вие и сър Джеймс да ръководите това, което аз наричам ариергард и тези, които ще стоят отзад, докато останалите нападат.
Сър Мортимър за миг погледна към стълбището и добави:
— Появата ви и моите думи ги окуражиха неимоверно, но някои все още таят страх в сърцата си. Ако останете при тях, никой няма да смее да се измъкне с надеждата да се скрие и да удължи живота си с няколко минути или час.
— Имате много странни войници, сър Мортимър — каза Брайън. — Не искам да ви обидя, но излиза, че хората ви в един миг са лъвове, а в следващия — мишки.
Домакинът сви рамене:
— Няма нищо чудно в това. Такъв е характерът на населението по тези земи. За печалба са готови да направят всичко, а ако нямат изгода, мислят само за собствените си кожи. Честта и достойнството са само празни думи, изключение правят малцина велики мъже сред тях — като Сала-Ад-Дин от Първия кръстоносен поход или пък Байбарс, който спечели битката при Айн Джалут.
Внезапно домакинът се обърна и заслиза по стълбите. След минута вече бе отделил тези, които искаше да го последват в нападението на портата от тези, които щяха да останат с Брайън и Джим.
— Господа, дръжте вътрешната врата отворена за нас! — извика към тях сър Мортимър над главите на заобикалящите го войници, които се тълпяха пред отварящата се пролука в същата тази врата. После едрият рицар се обърна към прохода и вдигайки високо дългия си меч с огромната си ръка, изрева:
— След мен, деца!
Сър Мортимър се втурна през прохода заедно с войниците си. Джим и Брайън, застанали начело на ариергарда, наблюдаваха как атакуващите бързо приближават портата, която вече видимо димеше в долния край. Сър Мортимър нареди:
— Вдигнете резето с мечовете си! Много е горещо!
Войниците най-отпред се подчиниха. Тежкото резе бе измъкнато от железните скоби, които го държаха плътно до каменната стена от двете страни на портата и бе стоварено на земята.
— Готови! — изрева сър Мортимър. — Отваряйте!
Мишките се превърнаха в лъвове. Десетина мъже безстрашно се хвърлиха върху вратата, която сигурно бе много по-гореща от току-що отстраненото масивно резе. Войниците се дръпнаха назад само за да отстъпят място на други, които да притиснат дървото с тежестта на телата си. Портата постепенно започна да се отваря на тласъци, като изтласкваше голямата запалена преграда, струпана отпред.
Откъм противниковата страна долетя копие, но дългия меч на сър Мортимър го посрещна във въздуха, разсече го наполовина и го запрати настрани, преди да е проболо някого от плътно скупчените войници. В отговор ударната група на стрелците и прашкарите, разположена зад сър Мортимър изпрати снарядите си през пролуката и други копия не се появиха.
Междувременно подложената на натиск отвътре врата малко по малко се отваряше все по-широко, а огънят пред нея бе избутан в страни. Накрая отворът стана достатъчно голям, за да може през него да се промъкне човек — което неколцина войници направиха веднага, докато останалите нададоха триумфален вик и се хвърлиха още по-стремително върху горящата порта.
Изведнъж дървената повърхност рязко поддаде, долната част на вратата се отчупи и няколко човека паднаха направо в пламъците отвън. Писъците им бяха погълнати от всеобщата врява. Останалите бойци на сър Мортимър незабавно излязоха навън било през пролуката, било през отломките от вратата, подобно на състезатели в бягане с препятствия.
Очевидно отвън имаше малка група пирати, които да поддържат огъня и да охраняват дървения заслон, построен до портата. Сега тези пазачи бяха обърнати в бягство, а войниците на сър Мортимър се носеха след тях като хрътки, усетили мирис на кръв.