— Джинът има някои способности, които са подобни на магия — спокойно обясни Джим. — Повечето Естествени също имат една, две или повече такива способности, но не умеят да ги владеят напълно. Могат единствено да правят разни неща — нещо да се появи или да изчезне — както ти яздиш пушека. Всеки, който никога не е чувал за хобгоблини, ще реши, че това е магия.
— Наистина ли? — възкликна Хоб. — Никога не съм мислел, че умея нещо изключително. Значи аз мога също да бъда демон?
— Не. Както вече отбелязах, ти си Естествен. Естествените не са демони и демоните не са Естествени. Демоните принадлежат към друго царство.
Хоб въздъхна дълбоко:
— Това е добре. В един ужасен момент си помислих, че трябва да се страхувам дори от себе си.
— Не е необходимо. Но ти ми даде изключително ценно сведение, а именно, че пиратите се боят от демони. Страхът им свързан ли е с мястото, на което се намират?
— Може би — отвърна колебливо Хоб. — Враговете знаят, че в замъка има велик магьосник — това си ти, милорд. Вероятно смятат, че магьосниците и демоните вървят заедно.
— Уверявам те, че не е така. Принадлежим на абсолютно различни светове. Смятам обаче, че ти ми подсказа някои идеи за това, как да се справим със сегашното положение. Кажи ми още нещо, Хоб. Има ли начин, по който да придвижиш дима от върховете на комините на замъка до двете лодки, закотвени на брега? Искам да изглежда така, сякаш на корабите има пожар.
— Да придвижа дима? Разбира се, че мога да го направя — усмихна се Хоб. — По същия начин, по който яздя пушека.
— Бинго! — извика Джим.
Глава 14
— Моля? — Хоб изглеждаше озадачен.
— Това е просто дума, която означава, че съм доволен — бързо обясни Джим.
Малкото кръгло лице със заострена брадичка грейна в широка усмивка.
— Щом ти си доволен, и аз съм доволен — избъбри духчето. — Ще се радвам да преместя дима, както ти искаш. Кога да стане това? Сега ли?
— Можеш ли да го направиш през деня? — попита Джим.
— Разбира се. Първо ще вдигна пушека високо и ще го насоча навътре в морето, така че хората няма да могат да ме видят. После ще върна дима обратно, но ниско над вълните. Накрая ще го вкарам в корабите незабелязано и ще му наредя да се издига нагоре така, както искам. Тоест, както ти искаш, милорд!
— Благодаря ти, Хоб — усмихна се Джим. — Първо обаче трябва да свърша нещо друго. Ако те извикам през огнището, ще се появиш ли бързо? Трябва да поговоря с някои хора, а после ще се върна тук и ще се видим отново.
— Милорд, ще бъда навсякъде, където поискаш — отвърна Хоб.
Джим излезе от стаята и тръгна нагоре по стълбите. Имаше план, но трябваше да убеди двама души. Първият беше Брайън, който щеше да се съгласи сравнително лесно. Вторият обаче, бе сър Мортимър, който щеше да проумее предимството на плана, но можеше да има и аргументи против него, за които Джим дори не подозираше. Но щеше да спори, когато му дойде времето. Сега на ред бе Брайън и най-разумно бе да се говори първо с него. Брайън наистина се оказа лесен за убеждаване. Той хареса идеята на Джим, която се състоеше в това, войниците под ръководството на сър Мортимър да направят масиран пробив през деня, когато враговете най-вероятно ще са полузаспали или тъкмо ще се събуждат, а онези, които са работили през нощта, ще спят дълбоко.
— Както знаеш, Джеймс, аз винаги съм бил за пробив. Смятам, че без него нищо няма да постигнем. Колкото до другото, осланям се изцяло на твоята мъдрост. Щом ти вярваш, че ще успееш, не ми е нужно друго потвърждение.
— Добре — кимна Джим. — Можеш ли да оставиш стражата за малко? Бих искал да дойдеш с мен и заедно да намерим сър Мортимър, така че да му предложа да поговорим в нашата спалня.
— Защо не — отвърна Брайън. — Бопре е тук. Ще поговоря с него.
Той отиде при сипаничавия мъж, тихо размени няколко думи с него и после се върна при Джим.
— Така си и мислех — на практика тук нямат нужда от моето присъствие, освен по спешност. А едва ли ще има спешни случаи точно на върха на кулата. Оставих на Бопре съобщение. Той ще изпрати човек при сър Мортимър, който да му каже, че ще бъде чест за нас, ако дискретно се срещнем с него в стаята, която ни е дал, за да обсъдим въпроси, около които не бива да се шуми. Казах, че чакаме отговора в спалнята ни.
— Чудесно — кимна Джим.
Двамата отново слязоха по стълбите и се върнаха в спалнята.
Междувременно огънят в огнището бе подсилен с нов запас гориво и сега атмосферата изглеждаше по-светла и по-приветлива. На масата имаше кана с вино и две халби. Помещението бе успяло да се позатопли и определено бе станало по-уютно, дори приятно. Джим и Брайън седнаха на масата и пийнаха малко вино. Сър Мортимър се присъедини към тях минута по-късно и също седна на масата.