— Е, господа, разбрах, че искате да обсъдим нещо важно — каза домакинът и изгледа свирепо слугата, който бързо сложи метална халба пред господаря си, напълни я с вино и излезе тичешком с каната, явно за да я напълни отново възможно най-бързо.
— Сър Джеймс има план — заобяснява Брайън, — и бе така любезен да го сподели с мен. По моето скромно мнение планът е превъзходен. Но нека сър Джеймс сам да го изложи пред вас.
Сър Мортимър кимна, но точно в този момент вратата зад него се отвори и слугата влезе, но не с една, а с две препълнени кани с вино. Сър Мортимър отново му хвърли сърдит поглед, защото чашата му от около минута стоеше празна.
— Извинете, милорд — избъбри нещастният прислужник и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.
— Е, сър Джеймс — започна домакинът, отпивайки голяма глътка от халбата си, — какво сте намислили.
— Нещо, което трябва да се осъществи преди слънцето да е изгряло напълно. Иначе не бих бързал толкова да го споделя с вас.
— Моментът е много удачен за разговори — сър Мортимър се облегна назад в стола си и отново отпи от виното. Сега изглеждаше по-възрастен. Умората придаваше на лицето му свиреп вид, което донякъде важеше и за двамата му събеседници. — Мароканците се отказаха за сега и отидоха да спят в селото. Моите хора също спят, с изключение на постовете.
— Затова бих искал да поговорим час по-скоро — каза Джим. — За да проработи планът ми, трябва да действаме бързо, преди изгрев-слънце. Това, че враговете спят, е изцяло в наша полза. Това ще бъде нашето предимство.
— Да, да — сър Мортимър забарабани с пръсти по масата. — Какво точно имате предвид?
— Смятам, че ни се отваря възможност да прогоним пиратите оттук. Проблемът е, че не познавам тези хора и тази част на света толкова добре, колкото вас, сър Мортимър. Например как биха реагирали мароканците, ако видят, че от далечните краища на корабите им се издига дим?
— Господа, вече ви казах, че няма да позволя тайният ми проход да бъде използван за несигурната операция по подпалването на вражеските кораби. Още повече, че последното нещо, което искам, е да лиша пиратите от средство, с което да избягат.
— Изслушайте ме — настоя Джим с достатъчно твърд тон, който накара умората да изчезне от лицето на домакина, а очите му да се вторачат в събеседника. — Не предлагам да палим корабите, а само питам за информация. Искам да знам как биха се държали пиратите, ако видят, че от далечните краища на корабите им се издига дим. Бихте ли ми казали, сър?
— Ако видят дим, разбира се, ще вдигнат тревога и всички ще се втурнат като луди към корабите, за да гасят огъня. Но повтарям — не искам съдовете да се палят!
— А аз ви повтарям, че нямам предвид нищо такова. Според плана ми, ще се опитам да ви помогна чрез някои елементи на магическото ми изкуство.
Изражението на сър Мортимър рязко се промени.
— Освен това не искам никакво заплащане. Ще го направя само и единствено защото честта ме задължава като гост, да помогна на домакина си. Ако ме изслушате и ми съдействате със сведения…
— С най-голяма радост ще ви изслушам и информирам, сър Джеймс. Моля, простете ми за прибързаните думи.
— Тогава си представете как всички спящи пирати изведнъж се събуждат от викове за пожар на корабите. Втурват се нататък, за да разберат къде е огънят. Докато се тълпят, някои ще се промъкнат в корабите и ще установят, че няма пожар, а само дим. Тогава ще ги връхлетят вашите хора в пълно въоръжение и готови за битка. Повечето от пиратите няма да са въоръжени, други ще носят само камите си. Ще бъдат сънени и ще очакват насреща им да има огън, а не въоръжен отряд.
Лицето на сър Мортимър светна.
— Ще ги разпердушиним! — после домакинът отново стана сериозен. — Няма да успеят да се организират. Трябва много да внимаваме, за да нападнем в точния момент. Ако са объркани и в неведение за случващото се — тогава просто ще ги избием. Докато се усетят, че при корабите ги чака не пожар, а гибелта им, вече ще сме ги ударили. Ще останат прекалено малко от тях, които да се бият и най-вероятно това ще е края на обсадата. Има обаче един проблем — пиратите са добри войници и е възможно да се сетят, че това е капан. Тогава ще избегнат нашата атака, ще вземат оръжията си и… както знаете, превъзхождат ни числено пет към едно.
— Колко мислите, че ще трае объркването? — попита Джим. — Ами ако редом с войниците ви се сражава и седемфутов демон? Пиратите вече знаят, че в замъка ви присъства магьосник, тоест аз.