— Защо сте толкова сигурен? — учуди се сър Мортимър. — Откъде знаете, че на мароканците им е известно, че сте тук и сте магьосник?
— Именно защото съм магьосник — отвърна Джим с възможно най-тайнствен и злокобен глас.
— Да, разбира се… — лицето на сър Мортимър стана извънредно любезно, както при първата си среща с Джим. — Простете ми, сър Джеймс, съвсем нямах намерение да се съмнявам в думите ви. Наистина ли можете да създадете демон, който да се сражава за нас?
— Да. Ще ми отнеме около половин час, но може да изникне малка пречка. Как ще реагират хората ви, ако сред тях се появи демон?
Светналото лице на сър Мортимър загуби значителна част от блясъка си.
— Интересен въпрос — каза той, потривайки брадичката си. — Вероятно ще се наложи първо да им представим демона тук, в замъка, преди нападението. Ще се превърнете ли в демон пред тях?
— Не съм казвал, че самият аз ще се преобразя в демон, а че ще призова такъв, който да се бие заедно с войниците ви.
Вероятно се дължеше на зрителна измама, създадена от пламъците в огнището и светилника, но Джим бе готов да се закълне, че лицето на домакина леко пребледня.
— Истински демон? — попита той.
— Казах ви всичко необходимо. Не е нужно да обяснявам повече, независимо дали одобрявате плана ми или не. Подробностите не могат да се обсъждат с хора, които не са магьосници.
— Да, да, разбирам — кимна сър Мортимър и гаврътна чашата си, но не я напълни отново.
— Половин час, нали? — домакинът се изправи. — Дотогава вече ще бъде светло, но слънцето все още няма да е изгряло. Идеалният момент да се нападнат хора, които са будували цяла нощ и си мислят, че могат да поспят сутринта. Вярно е, че и моите хора стояха будни цяла нощ, но те бързо ще забравят умората, щом веднъж влязат в схватка. Ще се видим след половин час, господа. Дотогава ще съм събрал всичките си бойци на първия етаж на замъка. Ако сър Брайън слезе долу, за да наглежда войниците, аз ще се кача, за да посрещна демона и да го съпроводя до моите хора. Ако видят, че ние двамата вървим редом с демона, войниците ми ще бъдат по-уверени. Сър Джеймс, нали ще дойдете с мен, когато заведа демона долу?
— Не — поклати глава Джим.
Сър Мортимър пребледня още повече.
— Разбирам — кимна той.
— Ще стоя там, откъдето ще мога да контролирам всяко движение на демона. Не ме питайте къде е това място.
— Нямам и намерение — бързо отвърна сър Мортимър. — Само се опитвам да намеря начин, по който да успокоя страховете на хората си.
— Убеден съм — намеси се Брайън, — че колкото по-голям е ужасът при срещата с демона, толкова по-голяма ще е смелостта им в битката с пиратите.
— Съгласен съм. Господа, аз тръгвам. Ще се видим след половин час.
Сър Мортимър кимна и излезе.
— Джеймс, сериозно ли говореше, че ще призовеш истински демон? — попита Брайън.
— Не съвсем. Има нещо, което трябваше да ти кажа, но досега все не успявах. Малко преди да тръгна след теб, разговарях с Каролинус за коледното тържество у графа. Нали си го спомняш?
— Как бих могъл да забравя?
— Както знаеш, тогава си служих доста свободно с магията. Можех да си го позволя, защото имам специална авансова сметка. Преди да получа попечителството над младия Робърт, говорих с Каролинус по този въпрос и той ми разясни някои неща, които по ред причини не мога да обсъждам, дори и с теб. Отнасят се до това, защо не бива да прахосвам така магията си. Повярвай ми, всичко това е изключително сериозно.
— Не съм и предполагал, че имаш такива неприятности. — Брайън изглеждаше силно загрижен.
— Не е чак толкова страшно — отвърна Джим, — но при всички положения занапред трябва да съм изключително пестелив по отношение на магическата енергия. Така че нямам намерение да призовавам демон, което впрочем не е разрешено на един магьосник. Всъщност, ще направя така, че самият аз да изглеждам като демон и ефектът ще бъде същия. За целта обаче, трябва да остана сам в продължение на около двадесет минути. Затова искам да те помоля да направиш нещо за мен — не би трябвало да го върши човек с твоя ранг, но тук сме на гости и нямам доверие на слугите. Би ли пазил отпред, пред вратата на стаята, за да не ме безпокои никой? Смятам, че ако кажеш, че вътре правя магии, едва ли някои ще поиска да влезе.
— С радост ще изпълня молбата ти — отвърна Брайън. — Обещавам ти, че никой няма да те безпокои.
— Благодаря ти, Брайън.
— Това е най-малкото, което мога да сторя.
Брайън излезе от стаята, а Джим се съсредоточи върху задачата си. Първо си представи принадлежностите за дегизировка, които щяха да му трябват. Така щеше да изразходва много по-малко магическа енергия, отколкото ако смени собствената си външност. Оформи в ума си необходимите неща, а също и функциите им. Чифт бивни трябваше съвсем естествено да се прикачат към истинските му зъби. Щом си представеше, че не са му нужни вече, щяха да изчезнат заедно със зеления пигмент по кожата. Чифт рога щяха да прилепнат към скалпа му, а после също да изчезнат… и така нататък. Накрая, но не по важност, бяха чифт ботуши, с които да ходи съвсем леко и естествено, но които щяха да увеличат ръста му най-малко с два фута.