Последва миг тишина. После предметите, които Джим бе поръчал, започнаха да се появяват с леко изпукване на въздуха и да се подреждат на масата, където допреди малко обсъждаха плана с Брайън и сър Мортимър. Принадлежностите не бяха големи, с изключение на ботушите, които изглеждаха съвсем обикновени, но кончовите им сигурно щяха да стигнат до кръста на Джим, след като ги обуе. Реши да ги остави за накрая и първо взе бивните. Допря ги до горните си зъби в левия и десния край на устата, така че острите им краища да се извиват над долната му устна и да достигат брадичката.
Бивните прилегнаха идеално. След това Джим докосна зелената боя с едната си ръка и тя сама се разпростря по кожата на всички видими части на тялото му, а вероятно и под дрехите. Рогата се закрепиха на главата му лесно и здраво като бивните. Единственият проблем бе симетричното им разполагане от двете страни на главата. На Джим му се прииска да има огледало, за да се огледа и изведнъж се сети, че може да се снабди с такова посредством съвсем малък разход на магическа енергия.
Представи си огледалото и то се появи на масата в желания вид — високо осем инча и широко пет. Джим се вгледа в отражението си. Бивните и зелената кожа сами по себе си бяха достатъчни, за да променят коренно външния му вид. Огромните зъби дори опъваха краищата на горната му устна и разтягайки кожата на лицето, му придаваха още по-зловещ вид.
На Джим му хрумна, че може да използва тази дегизировка, за да забавлява Робърт, но Анджи никога не би допуснала подобно нещо.
Мисълта за Робърт го натъжи. Представи си как десетгодишното момче слуша разказа на Брайън и го пита: „Ти какво направи в битката?“. Джим с изумление установи колко деликатен е този въпрос. Всъщност Брайън би трябвало да се грижи за отглеждането и възпитанието на Робърт. Но и Брайън, а и всеки друг, когото Джим бе срещал досега в четиринадесети век, бе прекалено суров. Доказателство за това бе отношението му към собствения му оръженосец. Въпреки годините, прекарани с Анджи в тази епоха, Джим разбираше, че не е в състояние да се пригоди към нея. Средновековните хора пренебрегваха болката и очакваха същото и от другите.
Сега не бе моментът за подобни разсъждения и Джим се постара да забрави за тях. Прикрепянето на рогата и без друго ангажираше съзнанието му. След като ги подравни, се зае с контактните лещи, с чиято помощ зениците му изглеждаха като блестящи диаманти, заобиколени от тъмнина. Добави и дълги изкуствени нокти на пръстите си. Лещите даваха добра видимост, сякаш не съществуваха. Джим с облекчение установи, че са доста удобни. Никога не бе носил лещи в двадесети век. Сега това време му изглеждаше по-скоро като далечно минало, отколкото като нещо предстоящо.
На ред бяха ботушите. Джим седна и внимателно обу левият от тях. Кракът му лесно се плъзна вътре и като че ли всичко бе точно по мярка. Обнадежден, Джим нахлузи и другия ботуш и се изправи, удряйки си главата в тавана на стаята. Не се нарани, но все пак беше болезнено. Ядоса се, но на самия себе си, понеже в стаята нямаше никой друг. Добави още няколко дреболии по грима и дегизировката бе завършена. После отново се погледна в огледалото и замалко не подскочи. Отсреща стоеше най-грозното създание, което някога бе виждал. Преди си мислеше, че Келп в човекоподобното си тяло държи този рекорд, но ако грозотата е обратната страна на красотата, то той бе по-красив от дузина джинове, събрани в едно.
Така или иначе, сега нямаше време за философски разсъждения. Джим повиши глас и каза:
— Брайън, вече можеш да влезеш.
— Добре, Джим — отвърна Брайън и отвори вратата.
В мига, в който влезе в стаята, дясната му ръка се стрелна към лявото му бедро, където в ножница висеше меча му.
— Джеймс? — в гласа на Брайън имаше подозрителна нотка. — Ти ли си, Джеймс?
Лявата му ръка се стрелна надясно и сграбчи дръжката на камата, за да я изтегли едновременно с меча.
— Това съм аз, всичко е наред — бързо каза Джим. — Толкова променен ли изглеждам?
— За бога, Джеймс! Ако не ми бе заговорил с обикновения си глас, щях да си помисля, че някой истински демон те е хванал и изял, докато бях отвън. Наистина ли си ти?