— Да, Брайън аз съм. Съжалявам, че те стреснах така, но в същото време съм много доволен. Щом успях да изплаша стар приятел, враговете ни със сигурност ще бъдат ужасени.
— Богородице! Те ще умрат от страх!
— Още по-добре — усмихна се Джим. — Сега трябва да говоря с Хоб и да му кажа да закара дима при пиратските кораби, сякаш в тях има пожар. Брайън, мога ли да те помоля още веднъж да излезеш отвън и ако се появи сър Мортимър, задръж го и чукни по вратата, за да ме предупредиш?
— А не е ли по-добре, вместо да чукам на вратата, самият аз да вляза и да се уверя, че си готов, преди да го пусна вътре? Много бих искам да видя лицето му, когато те зърне!
— Чудесно. Точно така ще направим.
След като Брайън отново излезе от стаята, Джим се приближи до огнището, наведе се (при това доста, заради ботушите) и извика в комина:
— Хоб, би ли дошъл тук? Искам да говоря с теб.
— Да, милорд — изцвърча весело тънко гласче и Хоб изскочи от огнището. Той изгледа Джим с втрещен поглед и веднага се шмугна обратно в комина.
— Хоб! — извика Джим след него, несръчно навеждайки се още по-напред, за да може гласът му да стигне до края на комина. — Върни се! Не обръщай внимание на вида ми. Това съм аз, сър Джеймс. Лицето ми е грозно заради дегизировката.
Не последва отговор. Джим продължи да говори в комина и да уговаря духчето да слезе долу. Катарамата на колана му упорито се опитваше да пробие дупки в корема му по посока на гръбнака. Поради неудобната поза почти не му остана дъх. Накрая все пак от комина се чу тих отговор:
— Ти не си милорд Джеймс — гласът на Хоб трепереше. — Ти си джин.
— Не съм джин. Аз съм демон, тоест аз съм лорд Джеймс Екерт, когото ти познаваш много добре и само се преструвам, че съм демон. Знам, че изглеждам като чудовище, но това е само външно. Хайде, Хоб, слез долу! Трябва да поговорим. Време е да се справим с хората, които нападнаха този замък и ти играеш основна роля в плана. Слез долу и ще го обсъдим.
Духчето подаде върха на главата си изпод ръба на огнището. Отне му почти минута, преди да покаже цялото си лице.
— Ако наистина си милорд Джеймс, тогава ми кажи какво име ми даде преди време?
— Нарекох те Официален хобгоблин на Малънконтри и продължавам да те наричам така. Никой друг на света не знае това име.
Бавно и боязливо Хоб се измъкна от комина. Джим внимаваше да не прави резки движения.
— Ако наистина е така, както казваш, какво искаш от мен?
— Искам да направиш това, за което вече говорихме — отвърна Джим. — Сър Мортимър ще дойде всеки момент и аз ще сляза долу с него, за да ме представи на хората си. Няма да се издавам, че съм сър Джеймс. Не искам войниците да се страхуват от мен и от вида ми, а да повярват, че ще им помогна и ще се сражавам на тяхна страна.
— Изглеждаш ужасно! — каза Хоб, приближавайки се бавно. — Сигурен ли си, че си ти?
— Разбира се, че съм сигурен. Вече сме готови и трябва да тръгваме, защото слънцето скоро ще изгрее. Искам ти да се заемеш с дима, така че да започне да се вие от корабите след петнадесет-двадесет минути. Пиратите може да не го забележат веднага.
— Вече съм приготвил пушека — отвърна Хоб, вече по-смело. — Не беше трудно. Какво друго да направя?
— На първия етаж, където са се събрали всички хора на сър Мортимър, има огнище. Можеш ли да влезеш в този комин, да се спуснеш по него в огнището и да слушаш какво си говорим? Непосредствено преди да започнем атаката искам да избързаш напред и да вдигнеш дима над корабите. Вероятно всички ще излезем от замъка, но ти изчакай докато сами забележим дима, а пиратите се втурнат към лодките си, за да гасят въображаемия пожар. Колко време ще ти отнеме да стигнеш от първия етаж до корабите и да вдигнеш дима?
— Почти никакво — отвърна Хоб. — Щом ти и останалите излезете отвън, аз ще вдигна пушека нагоре. За съжаление не мога да накарам мъжете в селото да го забележат по-бързо.
— Няма значение. Не съм очаквал… — някой задраска по вратата.
— Брайън? — извика Джим. — Можеш да влезеш. Аз ще съм изчезнал, защото имам няколко магически ангажимента, но демонът те очаква. Предупреди ли сър Мортимър какво ще види?
— Да — отвърна Брайън. — Искаш ли първо да вляза сам?
— Да, ако обичаш. Надявам се, че сър Мортимър ще бъде така любезен да почака за момент. Преди да тръгна трябва да ти кажа нещо, което не е свързано с плана.
Вратата се отвори и Брайън влезе в стаята. Джим му махна да се приближи и му прошепна:
— Брайън, като демон ще говоря с друг глас. Нека това не те притеснява. Можеш да кажеш на сър Мортимър, че след като сме разменили няколко думи, аз просто съм изчезнал. Смятам, че това ще свърши добра работа.