— Несъмнено.
— Тогава го покани да влезе.
Брайън отиде до вратата и се обърна към сър Мортимър, който стоеше отвън. Високият рицар влезе, видя дегизирания като демон Джим, спря, отвори уста, после я затвори и за малко не посегна към меча си.
— Аз съм непобедим! — изрева Джим, с глас, който бе цяла октава по-нисък от обичайния му тембър. Постара се да звучи злокобно. — Никой не може да ми се опълчи и не приемам заповеди от никого, но ще ти помогна в битката. Сега можеш да ме заведеш там, където чакат останалите.
Сър Мортимър си възвърна самообладанието и част от нормалния тен на лицето. Ръката до меча бавно се отпусна и домакинът каза с хладен тон:
— В такъв случай, демоне, последвай ме!
Глава 15
— Къде, по дяволите е сър Брайън? — попита сякаш себе си сър Мортимър, спирайки на втория етаж. — Беше с нас горе!
Джим изрева, пускайки за първи път в действие с пълна сила магическия глас, който беше избрал да съответства на демоничното му превъплъщение и който бе сто пъти по-силен и по-плътен от обикновения човешки глас:
— Великият магьосник, сър Джеймс, искаше сър Брайън да чака отвън вашето идване и затова той не успя да се помоли преди битката, както му е обичаят. Ще се присъедини към нас след няколко минути.
Сър Мортимър изглеждаше смаян и според Джим това се дължеше не толкова на факта, че Брайън се моли преди битка, колкото на откритието, че съществуват и по-гръмогласни гласове от неговия собствен. Въпреки това, домакинът бързо прикри изумлението си и каза:
— Дявол да го вземе, долу сигурно вече те чуват! Защо той не… — сър Мортимър почти крещеше, но щом погледна спътника си, заговори с по-мек и учтив глас. — Защо сър Брайън не ми каза какво възнамерява да прави, когато се срещнахме пред вратата на стаята ви? Е, няма нужда да го чакаме. След като вече са ви чули долу, най-добре е веднага да слезем при моите хора. Оттук, моля!
Сър Мортимър тръгна надолу по стълбището, а Джим го последва на разстояние от няколко крачки. Подминаха още един етаж и влязоха в помещението, където се намираха въоръжените до зъби войници на домакина. Въпреки оръжията си, при вида на демона бойците почти хукнаха към най-отдалечения от стълбите ъгъл на стаята.
— Радвайте се, деца! — прогърмя гласът на сър Мортимър. — Сър Джеймс ни даде средство, с което да си осигурим победата. Виждате, зад мен стои един демон. Той се подчинява на сър Джеймс и ще се бие редом с нас. С помощта на демона ще обърнем в бягство нашите врагове!
Макар и приповдигнати, думите звучаха убедително, но междувременно войниците бяха успели да се сместят на три-четвърти от мястото, което заемаха преди малко.
Сър Мортимър прекрачи и последното стъпало и стъпи на пода. Джим стоеше зад него.
— Не се страхувайте! — извика отново домакинът. — Този демон, който се нарича Непобедими, е изцяло под властта на моя добър и верен приятел сър Джеймс. Магията му забранява лично да се присъедини към нас и затова изпраща свой представител, така че успехът ни да е сигурен. Сега всички да излязат навън, но тихо, за да не събудим пиратите в селото. Сър Брайън скоро ще се присъедини към нас. Ще наблюдаваме внимателно, за да видим кога корабите на враговете ще се запалят.
С чувство на облекчение и с изумителна скорост намиращите се в помещението излязоха през вътрешната порта, преминаха през прохода, после през отворената външна врата и стъпиха на стръмния склон. Всички застанаха на стъпалата непосредствено пред замъка. Долу земята и морето сякаш се сливаха в един цвят под бледата светлина на не изгрялото слънце. Цареше пълна тишина, в селото не се забелязваше ни най-малко движение. Корабите също изглеждаха напълно безлюдни. Единственият звук, който се носеше над пейзажа, бе ясният плясък на разбиващите се в каменистия бряг морски вълни.
— А, сър Мортимър, ето къде сте били заедно с демона — гласът на сър Брайън се разнесе зад гърба им. Притежателят му се появи в пълно въоръжение и готовност да се присъедини към групата.
— Изпуснах ли нещо? — попита весело Брайън.
Сър Мортимър го изгледа сърдито и отвърна:
— Чакаме да видим знак, че корабите горят. За сега такъв няма.
— Не се съмнявам, че скоро ще се появи — каза Брайън. — Утрото е чудесно, нали?
Добре познатото на Джим радостно настроение на Брайън преди битка се проявяваше с пълна сила. Сър Мортимър явно имаше съвсем друг характер и очевидно никак не преливаше от възторг след безсънна нощ и преди решаващ ден, в който можеше да изгуби не само всичко, което притежаваше, но и живота си.