— Да, бих могъл — кимна магьосникът, — но това е много дълго име и ми прилича на титла. Ако нямаш нищо против, аз също ще те наричам Хоб.
— Щом ти си съгласен, и аз съм съгласен — усмихна се Хоб.
— Добре — кимна Абу Ал-Ксаир. — Защо тръгна на път с милорд Джим и сър Брайън?
— Пътувам с тях, за да мога бързо да се върна и да съобщя на милейди Анджела, ако милорд е в опасност. Тя би искала да знае, защото много се тревожи за него.
— Разбирам — отвърна Абу Ал-Ксаир. После погледна Джим.
— При цялото ми уважение — заговори Джим, — но не трябваше ли да зададеш на мен тези въпроси?
— Разбира се — магьосникът поглади малката си бяла брада, — но бях любопитен и исках малко да поговоря с твоя Хоб. Никога досега не съм срещал хобгоблин. Е, господа, удобно ли ви е, добре ли се чувствате? Струвате ми се малко прекалено облечени за тукашния климат.
— Съвсем не — повдигна вежди сър Брайън. — По пътя за насам наистина ми бе малко горещо, но тук е много прохладно и приятно. Чувствам се отлично.
— Възглавниците удобни ли са ви? Знам, че хората от северна Европа не са свикнали да седят така.
— Напротив, често седим по този начин вечер около огъня, когато сме на път, далеч от дома и мебелите. Сядането върху възглавници на пода никак не ме притеснява.
Джим забеляза, че тонът, с който Брайън се обръщаше към магьосника, става толкова спокоен и приятелски, колкото и този на Хоб. Абу Ал-Ксаир явно очароваше всички, с които общуваше. Леко намръщен, Джим чакаше силата на това очарование да бъде изпробвана и върху него.
— Колкото до теб, Джим — магьосникът не правеше никакъв опит да го предразположи, а просто му говореше като стар приятел, — неприятностите те преследват като пчели, които гонят намазан с мед човек. След като напусна границите на Европа, забеляза ли около теб да се навърта едно малко кафяво куче?
— Имаш предвид Келб? Джинът? Той вече се свърза с мен, за да потърси закрила. Изглежда има господар, някакъв друг, много могъщ джин, който е бесен, че Келб е избягал от огненото езеро, в което го е запратил за наказание.
Докато говореше, Джим усети как гласът му става спокоен и приятелски. „Попаднах в същия капан, в който този магьосник хвана Хоб и Брайън“ помисли си той и каза:
— Обясних на Келб, че ще си помисля дали да го взема под закрилата си. Той наистина се въртеше около мен, но не ми е създавал никакви неприятности.
— Келб с основание се страхува толкова много — каза Абу Ал-Ксаир. — Сакар Ал-Джини е един от най-могъщите джинове. Ти също трябва да внимаваш с него. Съветвам те да си нямаш вземане-даване с този Келб.
— И аз си мислех същото — кимна Джим.
— Добре. Ти си магьосник трети ранг, нали?
— Да — отвърна Джим и изведнъж се почувства силно притеснен, заради което се ядоса на себе си. Та какво значение имаше рангът, който неколцина магьосници бяха решили, че носи?
— Мисля, че джин като Келб не би трябвало да създава големи проблеми на магьосник с твоя статут — каза домакинът. — Но ти трябва да избягваш всичко, което може да те свърже със Сакар Ал-Джини. Той е само един от Естествените, но е изключително могъщ и изключително отмъстителен представител на своя вид.
— Смятам, че ще е най-добре да го избягвам.
— Съвсем правилно — кимна магьосникът, — и все пак, добре е, че го споменахме. За съжаление, има още един неприятен въпрос, по който трябва да поговорим. Каролинус ми съобщи, че срещу теб е регистрирано ново оплакване от страна на едно от царствата. Великият демон те обвинява, че си се представил за демон. Искаш ли да ми разкажеш твоята версия на тази история?
Джим разказа случката в замъка на сър Мортимър.
— Разбирам — каза Абу Ал-Ксаир, след като изслуша разказа. — Извинете ме за момент…
Магьосникът се наведе над бокала с вода, който стоеше на масата пред него и се вгледа в съдържанието му. В стаята цареше тишина, а Джим, Брайън и Хоб мълчаливо чакаха. Джим усети неприятен спазъм в корема. Най-сетне домакинът вдигна погледа си от чашата с вода и каза на Джим:
— Много по-евтино и по-удобно излиза, когато се гадае с бокал, пълен с чиста вода. Не е нужно да използвам кристална сфера, както правите вие на север. Разбира се, това е въпрос на вкус. Смятам, че няма да се затрудниш в оборването на обвиненията. Разбира се, аз трябва да се оттегля от поста на един от твоите съдии.
— Един от моите съдии? — учуди се Джим.
— Съвсем естествено е да се занимавам с това. Познавам тази част на света и аз самият съм имал някои контакти с демони — съвсем бегли, между другото. Заради тези мои познания и опит често ме викат като вещо лице. Моите думи ще те оневинят напълно, но ти всъщност не се нуждаеш от моите свидетелски показания.