Между спътниците на Джим бе един дребен на ръст мъж с черна коса и заострена глава. Носеше къс извит меч и два ножа, затъкнати в пояса му. Мъжът яздеше с кръстосани върху врата на камилата крака и се оказа, че е монгол.
Казваше се Байджу и явно принадлежеше към някакво монголско племе или клан, което враждуваше с монголите, които керванът можеше да срещне по пътя. Байджу не беше от разговорливите, но изглеждаше изключително опасен човек и Джим забеляза, че останалите хора от кервана го избягваха и много внимаваха да не го обидят с нещо.
С един друг от пътниците обаче, беше истинско удоволствие да се пътува. Това бе Ибн-Тарик, пътуващият учен и мислител, за когото бе споменал Абу Ал-Ксаир.
Ибн-Тарик очевидно бе заможен човек. Облеклото, багажът, гласът, жестовете и дори начинът, по който седеше на камилата, издаваха, че е образован аристократ. Дори и да не бе аристократ в действителност, със сигурност бе високо образован.
Джим не можеше да накара камилата си да върви редом с тази на Ибн-Тарик, но ученият с лекота водеше своето животно и яздеше до Джим, разказваше му много и различни неща за областта, през която минаваха, а също и за тукашните кервани, търговия и история. Ибн-Тарик беше истинска жива енциклопедия, яхнала камила.
По време на разговорите Брайън често успяваше също да се присъедини към тях, било сам, било с чужда помощ. Ибн-Тарик бе изключително интересен събеседник.
Байджу обаче рядко заговаряше Джим, когато той бе сам и никога, когато Ибн-Тарик бе заедно с него. На Джим му се струваше, че Байджу гледа на него и на неспособността му да управлява камилата с известно презрение. Все пак отношението на монгола бе донякъде добронамерено и в него се забелязваше голямо количество уважение. Той някак си бе научил, че Джим е магьосник.
Джим се чудеше дали и Ибн-Тарик знае, но дори и да беше така, не можеше да намери учтив начин, по който да го попита. Самият Ибн-Тарик бе олицетворение на учтивостта. Все пак на петия ден от пътуването Джим се престраши да насочи разговора в желаната посока.
— Що се отнася до гулите, демоните и другите подобни обитатели на тези планини, каква е вероятността да се натъкнем на някои от тях? — попита той.
— Не се съмнявам, че те са навсякъде около нас и ще бъде така до края на пътуването ни — отвърна Ибн-Тарик. Също както и Брайън, той яздеше с изправен гръб и изглеждаше по-висок, отколкото бе в действителност. Всъщност Ибн-Тарик бе съвсем малко по-нисък от Джим. Имаше силно извит нос, но иначе лицето му беше красиво, дори изящно и невероятно спокойно. Кафявите му очи сякаш проникваха в същността на всичко, което наблюдаваха, и разгадаваха движещите го сили и причините за съществуването му.
— Не трябва да забравяме джиновете, дяволите, а също така и асасините, монголите и представителите на някои диви племена, които биха ни ограбили при първа възможност — добави Ибн-Тарик.
— В такъв случай няма ли да е по-добре да вземем повече мерки за защита? — отново попита Джим.
— Смятам, че в действителност няма от какво да се страхуваме. Гулите предпочитат да нападат самотни хора, изгубили се из пустошта. Явяват им се в образа на красиви жени, но устните им отвътре са зелени. Несъмнено ви е известно, че те се хранят главно с мъртъвци, но няма да се поколебаят да нападнат и жив човек, който не е в състояние да ги пропъди. Демоните пък предпочитат да се занимават с тези, които са нарушили Божите закони според казаното в Корана. Разбира се, вие сте друговерци и като такива не представлявате особен интерес за демоните. Предполагам обаче, че демоните в онази част на света, от която идвате, вероятно биха ви преследвали и вие сигурно разполагате със защити, осигурени ви от вашата религия. Разбира се, те не биха ви предпазили от нашите демони, които не познават Бог, а Аллах. За мен е изключително интересно по какъв начин се пазите от вашите северни демони?
Това бе учтиво подканяне Джим да подскаже, че магията, макар и несвързана пряко с демоните, бе сред неговите занимания.
— Не съм сигурен, че там, откъдето идвам, има демони в тесния смисъл на думата — отвърна Джим. — Те по-скоро са характерни за езическите суеверия. Разбира се, при нас съществуват Тъмните сили, които създават и използват такива същества като огри, харпии и гигантски хидри, но никое от тях не може да бъде наречено демон. Тези създания имат за цел да атакуват човешката психика. Те се прогонват трудно, но иначе повечето творения на Мрака изчезват, ако човек се прекръсти или каже молитвата „Отче наш“.