— Да — кимна Ибн-Тарик, — молитвата на Иисус от Назарет. Знаете ли, че той е и наш светец? Когато е в опасност, мюсюлманинът призовава Аллах и на него се уповава. Дали обаче ще получи закрила или не, това зависи от волята на Аллах. Малцина могат да заявят с пълна увереност, че ще успеят да преминат невредими сред създанията на мрака. От друга страна, както вече казах, най-често това са хора, провинили се в очите на Аллах и демоните търсят именно тях.
— А как стоят нещата с човешките врагове като асасините или монголите? — попита Джим. — Каква е вероятността те да ни нападнат?
— Ние сме в голям керван, а асасините обичат да имат числено превъзходство, когато атакуват. Планинските племена не са достатъчно многобройни, за да се справят с нашия керван. Разбира се, при нападение на монголи ние ще бъдем напълно безпомощни. Те са много свирепи бойци и числено ще са повече от нас. От друга страна монголските отряди може и да не се заинтересуват от нещо толкова дребно като керван. Може да ни срещнат докато пътуват към нещо по-крупно, което смятат да нападнат, например някой град.
Ибн-Тарик замълча и погледна към Джим, очевидно очаквайки той да заговори. Джим се колебаеше. Беше очевидно, че Ибн-Тарик иска да попита, дали събеседникът му не разполага с някакви магически сили, които биха му позволили да защити себе си и евентуално и целия керван в случай, че монголите ги нападнат, но учтивостта не му разрешаваше да зададе въпроса си направо.
За нещастие колебанието на Джим бе породено от предпазливост, подобна на тази на Ибн-Тарик. Не можеше да се разкрие просто ей така. Беше почти сигурен, че магьосническите му занимания са известни на Ибн-Тарик, но да обяви направо, че е магьосник, бе съвсем друго нещо.
Джим си блъскаше главата, по какъв хитроумен начин да се измъкне от неловкото положение. Той не владееше изкусния, учтив маниер, по който Ибн-Тарик подхождаше към темата. От друга страна ученият очевидно бе предоставил на Джим правото да обяви, че е магьосник. Въпреки че не искаше да крие магическите си способности, Джим желаеше колкото е възможно повече да се придържа към образа на обикновен английски рицар. Английски рицар, който може да има много недостатъци, но в никакъв случай не му липсва възпитание — поне дотолкова, че да не се хвали с постиженията и способностите си.
Всичко това поставяше Джим в положението на колебаещ се непохватен човек. Като пътуващ учен Ибн-Тарик на драго сърце би разменил информация за информация и с радост би научил от Джим нещо повече за магията, като например имената на известни магьосници, при които е учил и така нататък. От четири дни насам Ибн-Тарик внимателно се опитваше да насочи разговора към тази тема.
— Бях силно впечатлен — заговори Ибн-Тарик, след като паузата продължи неестествено дълго, — от историята на великия магьосник друговерец от Кордоба, който преди повече от половин век спасил града от нападение.
Ето още един тънък намек, изречен с очевидното намерение да подтикне Джим към разговор за магьосници и магически случки и за ролята на вълшебството при евентуална среща с монголите. За нещастие Джим никога не бе чувал за великия магьосник от Кордоба — испански град, който през единадесети и дванадесети век е бил сред главните центрове на Западния свят и Северна Африка. Накрая каза:
— Предполагам, че ако монголите изникнат отнякъде, просто трябва да се държим учтиво с тях и всичко ще бъде наред.
— Иншаллах! (Да бъде Божията воля!) — отвърна Ибн-Тарик с нотка на разочарование. — Слънцето вече се снижава над върховете на планините и скоро ще се наложи да спрем. Ще избързам напред, за да видя къде ще нощуваме.
Ибн-Тарик се отправи към предната част на кервана и Джим остана сам. Това зарадва Джим, защото искаше да помисли на спокойствие. Добре щеше да бъде, ако бе разпитал събеседника си за Палмира и за шанса да открият бащата на Джеронд, но колебанията около магьосническата тема отвлякоха вниманието му. Това, което той наистина желаеше и се бе опитал да изрази с думи, бе да помоли Ибн-Тарик да бъде дискретен и да не разгласява информация, отнасяща се до него или Брайън.
Разбира се, персоните и целта на Джим и Брайън не бяха напълно дискретни, но думата „магьосник“ определено трябваше да се избягва. В обикновен разговор, воден от бъбриви и склонни към клюки събеседници, „магьосник“ лесно се превръщаше във „велик магьосник“. А великите магьосници привличаха съответно голямо внимание и предизвикваха небивал интерес, който щеше значително да попречи на Джим и Брайън в техния опит да проучат Палмира и местонахождението на господаря на Малвърн, по най-дискретния възможен начин.