Мястото изглеждаше като древно речно корито. През него и сега течеше поток, водещ началото си от почти вертикалната скална стена насреща. Джим чу как ездачите пред него викат и дърпат юздите на камилите, за да ги накарат да коленичат. Бяха достигнали мястото за нощуване.
Докато слънцето залязваше зад планинските върхове и постепенно се мръкваше, повечето камили бяха поне частично разтоварени и палатките (или техните подобия) бяха разпънати. Благодарение на Абу Ал-Ксаир, освен двете ездитни камили, Джим и Брайън имаха и две товарни животни, едното, от които носеше палатка. Бяха се научили да я разпъват.
Щом подслонът бе готов, Джим и Брайън запалиха отпред огън, използвайки за гориво сушен камилски тор — неразделна част от багажа при този етап на пътуването през планините. Байджу се оправяше самостоятелно. Доколкото се виждаше, монголът нямаше собствена палатка и нощем просто се сгушваше до камилата си или на друго място, осигуряващо завет.
Ибн-Тарик очевидно се бе присъединил към други пътници от кервана. Групата им беше на известно разстояние и почти не се виждаше между скалните отломъци, но като че ли се състоеше от шест-седем търговци, събрани на обща вечеря.
— С ястията на неверниците човек не може да се нахрани както трябва — измърмори недоволно Брайън, докато ядяха яхния, приготвена от припасите в багажа, осигурени също от Абу Ал-Ксаир.
— Очевидно по тези места месото е деликатес — каза Джим. — Ядат само козе или овнешко, въпреки че досега тук не сме видели овце.
— В Кипър поне овнешкото беше като хората — изръмжа Брайън. — С парче печен бут се наяждаш отлично. Жилавото козе месо едва ли ще подобри значително вкуса на тези зеленчуци.
Въпреки думите си обаче, Брайън се хранеше с по-голям апетит от Джим. Това бе второто и последното ядене за деня. Първото бяха изяли сутринта, преди тръгване.
— Вероятно ще видим диви кози или друг планински дивеч — вметна Джим докато събуваше здравите ниски ботуши, които бе купил в Триполи специално за пътуването с кервана. После обаче размисли. През нощта нямаше да му е студено на краката, ако бяха обути. — Може пък да успеем да убием едно-две животни и да хапнем друго месо.
— Дано успеем с милостивата помощ на свети Франциск — отвърна Брайън.
Хоб бе излязъл от торбичката си и сега седеше на рамото на Джим. Бяха достатъчно далеч от останалите пътници и духчето бе невидимо в падащия здрач и под слабата светлина на огъня. Всъщност всеки, който успее да го види, би го взел за маймуна — плешива, странна, но несъмнено маймуна. Размерите и силуетът на Хоб пасваха идеално за целта.
Все пак бе добре Хоб да остане възможно най-невидим. Той много се забавляваше по време на нощните престои на кервана. Яздеше дима от един огън до друг из целия лагер и се връщаше с цял куп безполезна информация. Нямаше търпение да разкаже на Джим подслушаните истории за демони и чудовища, разказвани от хората около огъня. На пътниците и през ум не им минаваше да погледнат нагоре, където изтъняващия дим изчезваше в небето.
Но Хоб бе внимателен хобгоблин и когато същата вечер се върна в палатката и откри, че Джим и Брайън спят, ги остави да си почиват. Яхна отново дима от угасващия вече огън пред палатката, подклаждайки го предварително с малко гориво от запасите, предвидени да стигнат до края на пътуването.
Глава 18
Джим се събуди с чувството, че се задушава. Беше замаян и объркан, но инстинктът за оцеляване работеше с пълна сила и задействаше съответните рефлекси. Хвърли се през предното чергило на палатката и се събуди напълно, докато се търкаляше надолу по скалистия склон, следван плътно от слаба закачулена фигура, която се опитваше да увие около главата му парче плат и да запуши носа и устата му.
Мозъкът му реагираше все по-бързо и Джим се вкопчи в раменете на нападателя си, заби коляно в корема му, за да го извади от строя за миг и когато онзи падна на земята, удари главата му в каменистия под. Закачулената фигура се олюля и Джим скочи на крака, само за да бъде повален отново от други трима души с качулки, които го задържаха легнал и успяха окончателно да увият плата около главата му. Джим се бореше яростно и нещо го удари отстрани по главата, но толкова леко, че той го усети едва-едва.
Странно, но това бе последното нещо, което почувства, преди да изпадне в безсъзнание.
Когато се свести окончателно, имаше чувството, че е минало доста време. Вървеше по тесен скален мост някъде в планината. Пред него крачеше Брайън с ръце вързани на гърба. Още по-напред пък вървяха няколко тъмнокожи мъже с дълги роби, които отначало му се сториха непознати, но после различи двама-трима от пътниците в кервана. Те не носеха качулки, но това не значеше нищо, пък и имената им бяха неизвестни на Джим. Знаеше само, че са търговци от кервана.