— Това са само нищожни драскотини, Джеймс. Виж ако ти пречат да осъществиш някакъв план…
— Не пречат на нищо. Несъмнено ние с теб се справяме отлично с ролята на обикновени хора, които са били отвлечени. Остава ни само да чакаме. Всъщност мисля, че…
Джим бе внезапно прекъснат от неочакван, но приятен глас:
— Милорд! — изписка Хоб и се плъзна между две пръчки от решетката. Пред килията едно кафяво куче весело махаше с опашка. — Вижте кого съм довел!
— Опитах се с лай да разбудя останалите от кервана — каза джинът. — Там нямаше други кучета, но никой не се помръдна. Явно са се страхували да погледнат как така в кервана изведнъж се е появило куче. Успях обаче да събудя хобгоблинът. Сторих всичко, което е по силите ми, за да те спася, господарю!
— Наистина ли? — попита с подозрение Джим.
Келб очевидно се опитваше да подражава на невинния, прям и почти детски начин на изразяване, присъщ на Хоб.
— Това бе едно от нещата, които исках да ти съобщя онази вечер, милорд — бързо каза Хоб. — Мъжете около всеки огън, който посетих, си говореха, че ще спят особено дълбоко. После, след като един от тях заговори за това, другите се спогледаха особено и дълго мълчаха. Когато се върнах в палатката обаче, вие вече бяхте заспали и двамата…
Брайън се взираше в Келб.
— Това куче може да говори?
— Не е куче, а джин, който търси моята защита — обясни Джим. — Още не съм му дал отговор — добави той с остър тон и погледна строго кучето. После продължи:
— Много е интересен фактът, че Келб въобще не снишава гласа си и всичко, което казва, сигурно се чува на друго място в замъка. Запомни, Хоб! Всичко, което казваш на висок глас, вероятно се подслушва по специален начин.
— Но сега не ни подслушват, милорд — отвърна Хоб. — Имат събрание.
— Събрание ли?
— Да, господарю — бързо каза Келб. — Нареждат им да тръгнат на друга експедиция, като тази срещу нашия керван. Великият водач им дава заповеди.
— Аха — измърмори Джим и се обърна към Хоб: — Вие двамата как се озовахте тук?
— Пренесох го върху дима заедно с мен — смутено обясни духчето. — Дали не сбърках, милорд? Не знаех с какво да ви помогна, но си помислих, че ако дойда тук, може би ти ще измислиш нещо и ще ми кажеш какво да направя и с какво да бъда полезен.
— Те не се нуждаят от твоите услуги — каза Келб на Хоб, и после се обърна към Джим и Брайън. — Господари, не се страхувайте. Ако по някаква причина не успеете сами да се освободите от това място, аз ще ви освободя и отново ще ви върна на пътя към Палмира и към този, когото търсите.
— Откъде знаеш какво точно търсим в Палмира? — попита Джим, но в същия миг откъм стълбището в края на коридора се чуха гласове. Хоб се шмугна покрай решетките и се сви в един тъмен ъгъл, където сивото му тяло се сливаше с мрака. Келб пък направо изчезна.
Глава 19
Гласовете приближиха и по стъпалата слязоха четирима непознати мъже, придружени от водача на отряда, осъществил отвличането. Без да кажат дума, мъжете отключиха решетката, изтикаха Джим и Брайън навън и ги поведоха нагоре по стълбите. Преминаха по няколко дълги коридора и влязоха в голяма квадратна стая, чийто покрив бе оформен като купол с вградени в него стъклени прозорци, които пропускаха следобедната дневна светлина в помещението. В далечния край на стаята върху куп възглавници седеше някакъв мъж, който не помръдна, докато Джим и Брайън не се приближиха. Тогава вдигна едната си ръка и водачът, следван от четиримата мъже, излезе от стаята. Джим и Брайън останаха прави пред мъжа върху възглавниците.
Трудно бе да се определи възрастта му, но според Джим бе около петдесетгодишен. Изглеждаше леко пълен, но това впечатление може би се създаваше от позата, в която седеше мъжът — с кръстосани крака върху голяма тъмнозелена възглавница. Беше облечен в роба в почти същия цвят, а на главата си носеше бяла на цвят шапка, подобна на издута барета. Очите му бяха тъмни, веждите му сивееха, а лицето бе гладко избръснато. Приятно, благо, почти нежно и бащинско бе това лице, завършващо обаче със заоблена волева брадичка и здраво стиснати тънки устни, които рязко контрастираха с меките спокойни черти и им придаваха свирепо изражение.
— Е — започна непознатият, — най-сетне се озовахте при мен.
— Кой, по дяволите, си ти? — изръмжа Брайън.
Очите на мъжа бавно се фокусираха върху Брайън, после той отново заговори с равен тон:
— Знайте, че аз съм Хасан Ад-Димри, който преди време напусна родния си дом, за да обикаля от град на град с други като мен. С течение на годините хората започнаха да ми правят подаръци, да се покланят пред мен и да се вслушват в мъдрите думи, които изричах. Една нощ обаче при мен се яви един светъл ангел и ми прошепна в ухото следното: „Обръщам се към теб, който по право си владетел на целия свят. Наближава времето, когато Исмаил ще се върне, но пътят му трябва да се подготви. Затова ти отиди в планините и поеми управлението на хашашините в Белия дворец. Възроди изгубената им слава и ги прати по света, за да изкоренят бурените и сред правоверните, и сред неверниците и когато Исмаил дойде, ще види земята чиста и подредена, като добре поддържана градина“.