Погледът на мъжа се обърна към Джим.
— Вие и двамата сте неверници и твърдите, че издирвате трети неверник. Следователно сте като гнусна воня в ноздрите на всеки правоверен. Обаче ти, който се наричаш Джеймс, си по-лош от спътника си и от онзи, който търсите, защото ти си неверник-магьосник. Аз стоя в сянката на Аллах и съм под негова закрила, така че твоята магия не може да ми подейства. Не се страхувам от теб. Има обаче хора, дори сред правоверните, които проявяват слабост и грешат пред погледа на Аллах. Твоите заклинания може да им повлияят, да ги отклонят от правата вяра и да ги обрекат на вечна гибел. Следователно мой дълг е да не допусна да сториш подобно нещо. Моите деца, хашашините, които вие наричате „асасини“, ще съпроводят приятеля ти по неговия по-нататъшен път. Но ти ще бъдеш екзекутиран тук от истински вярващи, които са неуязвими за нечистите магии, които можеш да използваш срещу тях…
Мъжът прекъсна изречението си по средата, а по тона му личеше, че възнамерява още да говори. Погледът му се впери в пространството между Джим и Брайън. Те също се обърнаха да погледнат. Зад тях стоеше Абу Ал-Ксаир в червената си роба.
— Салам — каза Абу Ал-Ксаир.
— Салам алейкум — отвърна Хасан Ад-Димри.
Джим, чието съзнание все още бе зашеметено от мисълта, че стои на косъм от неизбежната смърт, изведнъж осъзна, че преводачът му не функционира. След миг обаче тази мисъл изчезна и бе заместена от облекчение. Нещата се оправиха сами. Всъщност чутите току-що думи бяха сред малкото арабски слова, които Джим знаеше. Представляваха обичайния тукашен поздрав, след който Абу Ал-Ксаир продължи да говори, но вече на разбираем за всички език.
— По волята на Аллах, правоверните могат да бъдат наранени само от други правоверни, независимо коя религия изповядват. Затова аз, който съм мюсюлманин и чиято вяра е чиста и искрена съм изпратен като представител на Магьосническото царство, за да се застъпя за неверника, когото ти искаш да екзекутираш.
— Не ме е страх от магьосници… — започна Хасан Ад-Димри, но изведнъж отново заговори на арабски, а Абу Ал-Ксаир му отговаряше на същия език. Джим, стреснат от заплахата на Хасан, трескаво обмисляше причините, поради които преводачът му вече не превеждаше. Разговорът явно засягаше него и Брайън, защото между арабските думи се чуваха и английски имена, но по някаква неизвестна причина Джим не успяваше нищо да разбере. Защо невидимият му преводач изведнъж се бе превърнал в цензор? Никога преди не се бе случвало подобно нещо.
Дойде му на ум една идея. Беше готов да се обзаложи, че Абу Ал-Ксаир не искаше Джим да проследи разговора и затова причиняваше смущения в превода.
Внезапно усети, че Брайън го побутва с лакът и му шепне:
— За какво си говорят? Нищо не разбирам от ломотенето им.
— Аз също — отвърна Джим.
Мислите му отново се насочиха към заплахата на Хасан. Разбира се, нямаше да допусне да го убият. Щеше да използва магия, за да се измъкнат двамата с Брайън и да стигнат невредими в Англия. Брайън обаче можеше и да не иска да тръгне. Може би след смъртта на Джим, Хасан щеше да спази обещанието си и асасините щяха да „съпроводят“ Брайън и дори да му помогнат да намери бащата на Джеронд. От друга страна Хасан можеше да изиграе и двамата и да убие и Брайън.
— … очевидно няма какво повече да обсъждаме — каза Абу Ал-Ксаир отново на разбираем език. После се обърна към двамата приятели. — Съжалявам, но не мога да ви помогна.
Джим забеляза, че въздухът наоколо заблестя и ги обгърна в нещо като трептящ облак. Хасан седеше извън облака с непроницаемо лице и гледаше през тях, сякаш не ги виждаше. Очевидно Абу Ал-Ксаир отново използваше магията си и този път разговорът бе неразбираем за Великия водач на асасините.
— С нищо ли не можеш да ни помогнеш? — попита Джим.
— Страхувам се, че не — отвърна Абу Ал-Ксаир. — Не ми остава нищо друго, освен да се сбогуваме. Ще обясня на Каролинус, че съм бил напълно безсилен.
— Чакай малко! Какво ще стане с нас? — повиши глас Джим.
Абу Ал-Ксаир сви рамене.