— Ще стане това, което Аллах желае.
— И каква е волята на Аллах? — настоя Джим.
— Че между теб и Хасан ще се случи това, което е писано.
— Искаш да кажеш, че Хасан ще ме убие, а с Брайън ще стори бог знае какво под предлог, че го отпраща, съпроводен от ескорт?
— Боя се, че е точно така — кимна Абу Ал-Ксаир. — Хасан вярва, че е абсолютното непобедим. Вече ви споменах, че той е суфит, а Аллах има особено отношение към такива хора. А може би Аллах го е лишил от способността да разбере кой си и защо си тук. Със сигурност обаче около това място витае особена, могъща аура. Магьосник от по-нисък ранг, какъвто си ти, Джим, не може да я долови, но аз я усещам съвсем ясно. Възможно е дори Хасан да се е сприятелил с някой джин или дори да го е подчинил и понеже няма представа от истинската магия, си въобразява, че нищо не може да му се опре.
— А защо просто не го убеди да ни пусне? Ти можеш да го направиш. Владееш магическите сили.
— И аз, и ти владеем магическите сили, но те служат само за защита. Не забравяй това, Джим! На практика трябва да принудя Хасан да промени решението си, а аз не мога да използвам способностите си за принуда.
Абу Ал-Ксаир изведнъж се намръщи.
— Вероятно Хасан проявява така характерната за исмаилитите неотстъпчивост.
Той прочисти гърлото си и се изплю на пода извън трептящия облак. Хасан продължаваше да седи неподвижно с втренчен поглед.
— Какви са тези исмаилити? — попита Брайън.
— Това са тези, които са последвали като Седми имам Исмаил, а не Муса — отвърна Абу Ал-Ксаир. — Вече трябва да тръгвам. Ще стане каквото е писано. Сбогом.
Магьосникът изчезна заедно с блестящия облак, а също и следите от плюнка на пода на стаята на Великия водач.
— Достатъчно! — извика Хасан, който сякаш се събуждаше от дълбок сън. — Отведете ги!
Веднага се появиха няколко мъже, които заобиколиха Джим и Брайън и ги върнаха обратно в килията им. Когато останаха сами, Брайън заговори:
— Джеймс, трябва да ми обясниш някои неща. Аз съм най-обикновен рицар, който редовно си казва молитвите, но подобни мистерии ги оставям на тези, които могат да ги разгадаят. Светите земи изглежда са изпълнени с множество странни имена и още по-странни събития. Онзи човек горе, който се представи като Хастен…
— Хасан — поправи го Джим.
— Добре, този Хасан наистина ли ме мисли за толкова долна личност, че да тръгна на поход към Палмира с неговия ескорт, без да погледна назад, след като ти си бил екзекутиран? Не знае ли, че пред него стои истински рицар?
— Очевидно това не му е известно. Така или иначе, действията му едва ли ще ни спрат. Мога да пусна в действие магията си и двамата да се измъкнем оттук. За миг ще се озовем в замъците си в Англия.
— Мислех, че пестиш магическата си енергия — намръщи се Брайън.
— Не и в спешни случаи като този — твърдо поклати глава Джим. — Не съм сигурен обаче дали ти си съгласен да се върнеш в Англия. Ако решиш да останеш тук, и аз ще остана с теб.
— Ами… — Брайън изглеждаше притеснен. — Всъщност… Джеймс, аз дадох обет.
— Обет ли?
— След като реших да употребя наградата от турнира за благородна цел, бях изключително щастлив и двамата с Джеронд слязохме в малкия параклис на замъка Малвърн. Там, пред олтара и кръста аз дадох обет да не спирам да търся бащата на Джеронд, докато не го открия или не намеря сигурно доказателство, че е мъртъв. Не може ли, след като искаш да употребиш магията си, за да се измъкнем оттук, просто да пренесеш и двама ни в Палмира?
— Боя се, че не. Мога да преместя себе си и теб само на места, които съм виждал вече и мога да си ги представя мислено. Можем да се върнем в къщата на Абу Ал-Ксаир или в замъка на сър Мортимър. Не ми е известен друг път към Палмира, освен този, по които вървяхме до сега. Сигурно може да се стигне до там и от север, но не знам точния маршрут. Освен това, ако отново се появим някъде на ливанския бряг, асасините ще научат и отново ще тръгнат по следите ни. Ако можех да се озова в Палмира с помощта на магия, щях да го направя от самото начало, а не да се тътрим с кервана. Абу Ал-Ксаир обаче беше прав като предложи да пътуваме с камили. Трябва да се придвижваме като обикновени хора и да открием начин да стигнем до Палмира и да постигнем целта си също като обикновени хора.
— Но ние не сме обикновени хора! Аз съм рицар, а ти не си само рицар, ами и магьосник.
— Вярно, но никое от тези неща не може да ни е от полза в момента.
— Милорд… — Хоб отново се провря между пръчките на решетката и плахо се намеси в разговора.
— Хоб! — извика Джим. — Бях забравил за теб за момент. Не знаеш ли някакъв начин, по който да се измъкнем оттук, яхнали дима?