„Няма ли да се изгориш?“, попита Джим.
„Не, милорд. Огънят и димът са ми приятели.“
„Чудесно. В такъв случай, Хоб, искам от теб да се изкачиш при факлата и да стигнеш до дима. Яхни го и с него обиколи колкото можеш из замъка, без да те забележат. Искам да откриеш тайния изход, за който говори Келб.“
Хоб се изпъчи гордо:
„Милорд, аз вече знам къде се намира тайният изход. Когато заедно с джина пристигнахме тук, аз при първа възможност го оставих сам и с дима обиколих из сградата. Не ми беше трудно да проуча всичко около изхода и най-вече подземния тунел, който води навън. Сигурен съм, че Келб говореше именно за него. Прилича ми на тайния изход на Малънконтри.“
„Благодаря ти, Хоб. На твое място обаче, не бих споменавал тунела на Малънконтри пред никого тук, освен пред сър Брайън.“
„Да, милорд. Искате ли да ви пренеса върху дима през тунела? О, забравих, ти и сър Брайън сте твърде едри, за да минете през отдушниците.“ Хоб изглеждаше тъжен.
„Отдушници ли?“, попита Брайън.
„Отдушниците над факлата, през които излиза димът.“
„Пътят преминава ли през помещения, в които има много асасини?“, попита Джим.
„Да, милорд. Пътят минава през част от замъка, която наричат Рай. В нея водят новодошлите асасини. Там има пиене и всякакви забавления.“
„Разбирам.“
„Джеймс?“, обади се Брайън. „Мислиш ли, че ще намериш път за бягство, без да използваш магия. Струва ми се невъзможно.“
„Налага се поне да опитам.“, отвърна Джим. Той се замисли, вперил невиждащ поглед в решетките и каменните стени на килията. После каза на глас:
— Келб!
Джинът се появи, размахвайки опашка.
— Келб, ти можеш да станеш невидим когато си поискаш, нали?
— Невидим ли? Господарю, не разбирам.
— Можеш ли да направиш така, че да не те видят, въпреки че стоиш до тях?
— О, да. Всъщност, често си служа с този похват, когато ме преследват. Свивам се зад някой ъгъл и преследвачите ме изгубват от поглед. Когато на свой ред завият зад ъгъла, виждат само стая или коридор без следа от куче. Поколебават се за миг и после се отправят в друга посока, където предполагат, че съм се скрил. Тогава аз отново ставам видим и се измъквам. По-лесно е, когато съм видим. Мога да ставам невидим, но са нужни големи усилия, за да остана в това състояние.
— Когато станеш невидим, всички около теб също стават невидими, нали?
— Да, господарю.
— Добре, Келб, намерих ти работа. Ще пренесеш мен и Брайън през тайния тунел, за който говореше. Сега ще ти обясня как точно ще стане това. Обърни се настрани и се облегни на решетките пред килията.
— Ако направя това, господарю — каза Келб с нова, лукава нотка в гласа, — ще ме защитаваш ли от Сакар Ал-Джини? Ако сториш това, аз ще бъда най-верния ти слуга.
— Не можеш да бъдеш по-верен от мен — намеси се Хоб и подскочи на рамото на Джим, вкопчвайки се във врата му.
— Да, мога — настоя Келб.
— Не, не можеш! В никакъв случай! — разгорещи се Хоб.
— Този спор е безсмислен — каза Джим, — и трябва да се прекрати. Хоб, ти си моят стар и доверен хобгоблин от Малънконтри. Колкото до теб Келб, ти трябва да докажеш верността си в продължение на същия брой години, през които Хоб ми е бил верен…
— … откакто милорд и милейди за пръв път дойдоха в Малънконтри, — бързо добави Хоб. — Знам, че отначало не ви говорех много… и така нататък, милорд, но хобгоблинът винаги е бил верен на тези, в чиято къща живее. Обичам теб и милейди още от първия миг. Аз съм най-верният… най-верният…
— Така е, Хоб — кимна Джим. — Не се вълнувай толкова. Никога не съм се съмнявал в теб и се радвам, че ми напомни откога си с нас. За миг обаче мислих само за себе си и за Брайън. Келб, облегни се на решетката. Ще те взема под закрилата си и ще те защитавам винаги, стига ти да не направиш нещо, с което да ме накараш да те изоставя. Винаги се дръж подобаващо.
— Няма по-добро поведение от моето — отвърна Хоб. — Ти не можеш… — разпалено продължи той, но Джим го прекъсна.
— Хоб, сега това няма значение. Казах ти, че ти си мой стар и верен помощник, а Келб тепърва ще трябва да заслужи мястото си. Сега, Келб, ние тримата ще се превърнем в малки насекоми и ще кацнем на гърба ти. Ти ще ни изведеш от замъка през тайния тунел. Знаеш ли как да стигнеш до него?
— Да — изскимтя Келб, — намира се оттатък Рая…
— Добре. Сега се облегни на решетките.
Келб още се колебаеше.
— Какво възнамеряваш да правиш господарю? — предпазливо попита той.
— Нищо особено. Само ще превърна себе си, Брайън и Хоб в бълхи и ще се скрием в козината ти. Ти ще се промъкнеш през замъка и когато станеш невидим, и ние ще бъдем невидими.