След миг Джим разбра какви бяха онези бели петна, които забелязаха при излизането си от тунела. Оказаха се камилите, за които говореше Байджу. Той им помогна да се качат на седлата, после яхна своята камила и поведе колоната между скалите по стръмния склон.
Джим не си спомняше за колко време трябваше да пристигне кервана от Триполи в Палмира, но бяха изминали шест или седем дни, откакто бяха напуснали пристанищния град. Обещаната от Байджу бързина изглеждаше многообещаваща и Джим бе силно обнадежден.
По-късно му се искаше да не е бил чак такъв оптимист.
Намираха се близо до върха на планината. Само след няколко часа след срещата с монгола преминаха през тъмния проход на върха. Беше тъмно, от двете им страни се извисяваха още по-тъмни скални стени, а отгоре мъждукаше покрита със звезди тясна ивица небе. Призори спаха няколко часа, а през деня стигнаха подножието на планината и видяха голямата пустинна долина, в чиято среда бе разположена Палмира. През следващите дни въздухът се затопли и стана по-влажен, макар че все още бе доста неприятен.
В крайна сметка Джим стигна до заключението, че в скоро време не би искал отново да тръгне на друг такъв бърз поход с Байджу. Дребният монгол ги караше да вървят от изгрев чак до късно през нощта. Ако зависеше от него, нямаше да им се съберат и по три часа сън на нощ, легнали на земята, а не увиснали на седлата. Издръжливостта на камилите бе достойна за възхищение. Брайън не се оплакваше, но лицето му с всеки изминал ден все повече посивяваше и когато пристигнаха в Палмира вече издаваше голямо изтощение.
Като цяло пътуването не беше от приятните. Байджу може би все пак бе прав, че тези камили са перлите на своята порода, и са специално развъждани за състезания, а походката им беше значително по-мека и плавна от тази на камилите в кервана. Така или иначе и Джим, и Брайън бяха на края на силите си и едва дочакаха да пристигнат в града.
Най-сетне, олюлявайки се от умора върху седлата, през един късен следобед, влязоха в Палмира. Беше голям град, състоящ се от палатки и сравнително паянтови дървени постройки, изградени върху останките на стар гръцки или римски град. В антично време градът е бил построен въз основа на точен план. От двете страни на главната улица, простираща се в посока изток-запад и преминаваща през центъра на града, все още се издигаха руините на двоен портик, наречен Голямата колонада. Близо до нея бе кервансараят, в който се настаниха.
Джим и Брайън разполагаха с една стая и Джим изведнъж осъзна, че и двамата не носят обичайния си багаж. Тежките доспехи и оръжия, допълнителните дрехи и (най-вече!) обезпаразитеният спален чувал на Джим липсваха.
„Да върви по дяволите!“, помисли си уморено Джим и си избра едно по-чисто място на пода. Мислено около него очерта магическа линия, която щеше да отблъсква всякакви паразити и легна, завивайки се с плаща си. С последни сили добави още една магия, която превърна скърцащия дървен под в мека постеля и потъна в дълбок сън.
Събуди го Байджу. Монголът не показваше никакви признаци на умора по време на пътуването, нито след него. Стоеше надвесен над Джим и Брайън и попита:
— Да не сте заспали вечен сън?
— Как бихме могли, след като ти ни мучиш над главите? — изръмжа Брайън. — Джеймс, трябва да закусим и да си намерим мечове. Мечовете са най-важното нещо! Къде можем да получим малко храна в това проклето място?
— Ставайте и вървете с мен — отвърна Байджу и незабавно тръгна към вратата.
— Чакай малко — спря го Джим. За разлика от Брайън, който се събуди гладен и в лошо настроение, но веднага се разсъни, на Джим му трябваше известно време преди напълно да се отърси от съня. — Ако излезеш от вратата сам, смятай, че повече няма да ме видиш. Необходимо ми е малко време.
Байджу се завъртя на пета и заговори със заплашителен тон:
— Доведох ви тук, а сега вие не искате да ми се отплатите подобаващо, така ли?
— Не сме сключвали сделка с теб — отговори Джим. — Абу Ал-Ксаир ти е казал, че мога да ти бъда полезен и това е единствената причина, поради която ни помагаш. Щом не си доволен, оплачи се на Абу Ал-Ксаир.
След тези думи Джим насочи вниманието си в друга посока.
— Хоб?
— Да, милорд — отвърна тънко гласче зад гърба му. С периферното си зрение Джим видя как Байджу замръзна на място, лицето му силно пребледня, а очите му се ококориха.