— Би ми харесало — каза Хоб.
— Да, но няма да имаш друга възможност за правене на дим и затова не бива да я пропиляваш.
— Да, милорд. Съжалявам, милорд.
— Няма нищо. Само не забравяй, че заклинанието е само за спешен случай. Ще се опитам да изрека името ти, ако е настъпил такъв момент и трябва да тръгваш. Ако по някаква причина не успея да го сторя, остава ти да решиш кога да направиш дима и да полетиш възможно най-бързо към Англия.
— Ще наблюдавам всичко много внимателно — сериозно заяви Хоб. — Може ли да надзъртам от торбичката или пък да седя на рамото ти? Мисля, че всеки, който ме види, ще ме помисли за маймунка.
— Идеята не е лоша, но би било по-добре само да надничаш от торбичката. Все пак, всички си мислят, че пътувам само с Брайън.
— Да, милорд.
Джим наметна плаща и слезе в ресторанта. Второто блюдо бе празно, а Брайън и Байджу изглеждаха доволни и в добро настроение. Джим плати поръчката (в Палмира явно храната не се включваше в общата хотелска сметка) и тримата излязоха навън.
Чаршията или откритият градски пазар на Палмира заемаше мястото, на което в антични времена се е намирал главния храм на града. Сега, през четиринадесети век, останките от римската архитектура бяха изцяло засипани под огромни количества прах и мръсотия. Джим си спомни, че в двадесети век бе чел за френска археологическа експедиция, която бе открила тук четири портика, ритуален воден басейн и голям олтар за жертвоприношения, разположени все в този район.
В четиринадесети век, разбира се, на пазара в Палмира нямаше нищо забележително от архитектурна гледна точка. Повечето магазини представляваха кръстоска между палатки и барака, а уличките между тях криволичеха като планински пътеки и бяха толкова тесни, че хората едва се разминаваха.
Всички магазини имаха една обща черта — отворена към улицата предна част, където бяха изложени образци от стоката. Байджу ги заведе първо в оръжеен магазин, където нямаше мечове, но предлагаха дълги и тежки ножове с близки до меч размери. Поради липса на друго, Брайън и Джим купиха по един нож с прилежаща ножница и колан, с който да я прикрепят към кръста си.
После Байджу ги заведе в магазин, в който предлагаха както шапки и други готови изделия от плат, така и цели топове с тъкани.
— Какво е това? — обърна се монголът към продавача — глуповат любезен мъж с посивели мустаци и размъкната чалма.
— Най-фината коприна дошла отвъд Великата стена в далечния Изток — отвърна продавача, който вероятно бе и собственик на магазина.
Байджу изпусна парчето коприна, сякаш изведнъж бе разбрал, че е мръсно и каза с безизразен глас:
— Това е египетска коприна. Сутринта един приятел си купи чалма оттук и ми спомена за коприна в същия цвят. Бих се заинтересувал, ако наистина идваше отвъд Великата стена или дори от Индия.
— Аллах да ми е на помощ! — закърши ръце продавачът. — А аз я купих, понеже вярвах, че е истинска източна коприна! Сега как ще си върна огромната сума, която платих за нея!
— Как иначе, освен да намериш някой глупак, който не умее да различи египетската от източната коприна — каза Байджу. — Явно идването ми тук е било напразно. Друг мой приятел, който познава платовете, макар че не толкова добре като мен, смята, че може би имаш добра стока.
— Наистина имам някои по-добри коприни. Ако сте истински познавач, ще ви очароват. Прибрал съм ги отзад в магазина. Но вие наистина ли искате да купите? Не искам да изваждам коприната на светло пред несериозни купувачи.
— От къде да знам дали искам да купя, преди да съм видял стоката? — попита Байджу.
— Скъпата коприна е внимателно опакована и защитена. Скрита е дълбоко под други скъпи стоки. Трудно ще я извадя. Един собственик на магазин не си прави такъв труд, ако купувачът не е сериозен.
Байджу махна с ръка към Джим.
— Колкото до сериозния купувач, ето го тук. Аз само го придружавам, защото разбирам от коприна и мога да го посъветвам. Той се интересува от много неща и платовете са само едно от тях. Щом ти е толкова трудно да изровиш фината си коприна, несъмнено другаде на пазара ще са по-сговорчиви. Пък и приятелят ми ще се информира и може би ще купи и други неща, които желае.
— Така ли? — запита продавача. — И какви са тези други неща?
— Прекалено много са, за да ги изброявам. Ти сигурно можеш да ни посочиш пътя към пазара за роби. Приятелят ми има голямо желание да си купи франкски роб. Тъй като самият той е франк и има възможност да си задоволява прищевките си, предпочита около него да има само франкски роби.