Тя изведнъж спря и се завъртя към Хоб.
— Милейди? — очите на духчето се разшириха.
— Хоб, Джим ми разказа как си го водел на разходка върху пушека. Можеш ли да вземеш Джеронд и мен така, както си взел Джим?
— Милейди, по начало хобгоблините могат да вземат върху дима само деца. За вас двамата с милорд правя изключение, но не мога да возя никого друг, като лейди Джеронд например. А и не мога да пренеса чрез пушека двама възрастни човека. И един е прекалено тежък. Мога да взема две деца, ако са много малки.
— Ами! — възкликна Джеронд.
— Той казва истината — кимна Анджи. — Би ни помогнал, ако можеше. Нали, Хоб?
— Да, милейди.
— Добре! — енергично заяви Анджи. — Щом не става по един начин, ще опитаме по друг. Имам идея! Ще ти кажа на покрива на кулата, където никой не може да ни подслуша. Хайде, Джеронд! Ти също ела, Хоб!
Излязоха от спалнята и се изкачиха по малкото каменни стъпала, водещи към върха на кулата, който всъщност бе и покрив на спалнята. Дежурният страж ги гледаше изумено — не толкова Анджи и Джеронд, колкото седналия върху дима Хоб. Но все пак войникът бе опитен член на магьосническо домакинство и не си позволи да покаже някакви емоции.
— Можеш да слезеш долу, Харолд — каза Анджи. — Ще те повикам, ако има нужда. Ако не те извикам до час, върни се сам. Ако нас ни няма тук, не обръщай внимание.
— Но, милейди, как така? — опитният член на домакинството започваше да губи самоконтрол.
— Чу ме! Марш надолу по стълбите! — нареди Анджи.
Харолд се подчини и щом се скри от поглед, Анджи се усмихна на Джеронд.
— Е? — повдигна вежди Джеронд.
— Спомняш ли си, как неотдавна Джим и аз в драконови образи кацнахме на твоята кула, а ти дойде и се опита да ни прогониш, защото мислеше, че сме дракони, който търсят Малънконтри и са сбъркали замъка?
— Да, Анджела, спомням си.
— Добре! — усмихна се триумфално Анджи. — Ще се превърнем в дракони и ще отлетим до Палмира!
Глава 24
Джеронд изглеждаше безкрайно изумена. Друг на нейно място би зяпнал с уста, но Джеронд приличаше на Брайън и бе прекалено сдържана, за да си позволи да изглежда глупаво.
— Анджела, ти също ли владееш магията?
— Никога досега не съм опитвала — отвърна Анджи със свиреп тон. — В дена, в който кацнахме на твоята кула, Джим ме бе превърнал в дракон. Щом веднъж съм била дракон, трябва да мога отново да стана такава. А щом успея да превърна себе си, трябва да мога да превърна и теб.
— Но как ще го сториш? — недоумяваше Джеронд.
— Не знам точно как, но това не е важно. Достатъчно често съм наблюдавала как го прави Джим. Ако живееш с един мъж толкова дълго, колкото мен, ще го опознаеш много, много, добре. Отстъпи назад. Ще опитам да се превърна с дракон.
Джеронд направи няколко крачки назад. Анджи остана на мястото си и пое дълбоко въздух. Разпери ръце в страни, стисна юмруци, затвори очи и замръзна неподвижна.
Изминаха няколко минути. Джеронд понечи да каже нещо, после размисли и зачака. След малко Анджи издиша шумно и отвори очи. Тялото й се отпусна, но лицето й все още бе напрегнато.
— Знам, че има начин да стане. Джим вярваше, че магията е в собственото му съзнание и вярваше достатъчно, за да я използва. Опитвам се да постигна същия ефект. Ако вярвам, че мога да го направя, ще се справя. Щом Джим може, значи и аз мога.
— Разбира се, Анджела — кимна Джеронд.
Анджи отново пое дълбоко дъх, затвори очи и стисна юмруци, а Джеронд отново зачака.
— Аз съм дракон, аз съм дракон, аз съм дракон… — мърмореше през зъби Анджи. Джеронд търпеливо изчака още няколко минути, след което приятелката й изпухтя и отново отвори очи.
— Казвам ти, че мога да го направя! — сърдито заяви Анджи.
— Разбира се, Анджела.
Анджи започна да крачи напред-назад по покрива на кулата.
— Най-много ме ядосва фактът, че наистина знам как точно го прави Джим. Достатъчно близка съм му, за да го усетя. Само ако можех да почувствам същото. Потърпи още малко, Джеронд, ще опитам отново.
Опитът не бе успешен.
— Анджела — заговори Джеронд с мек тон, — не мислиш ли, че може би…
Но Анджи стоеше със затворени очи и не чуваше. Изведнъж тя се превърна в дракон. Без да иска, Джеронд отстъпи няколко крачки назад.
— Анджела… Анджела, тук ли си?
Драконът изви грациозно дългата си шия и я погледна. Беше наистина голям, макар че притежаваше изящество.
— Аз съм, Джеронд — каза драконът. — Видя ли? Казах ти, че ще успея. Сега остава само и ти да се превърнеш в дракон.