Рейно се погрижи да изпрати един от подчинените си напред, така че отрядът намери вратата Сен Жак отворена, но все пак трябваше да забави ход. Отвъд крепостната стена тълпите се щураха по улиците. Къщи горяха и грохотът на пожарищата се смесваше с виковете и риданията, с оглушителната глъчка от биещите до полуда камбани. Хората напускаха домовете си, отнасяйки каквото могат. Други се сражаваха безрезултатно с пламъците или се опитваха да помогнат на съседите си. Чуваха се викове, че трябва да бягат, че е по-добре да останат, да се скрият в мазетата, да идат в църквите да се молят, да тичат към брега на Сена. Блъсканицата се превръщаше в сражение. Клетници биваха премазани. Лепра видя как една жена се хвърли от втория етаж на горяща къща с пеленаче в ръцете.
Трудно им беше да си пробиват път.
Рейно, Ла Фарг и кавалеристите нямаха друг избор, освен да газят невинните, но трябваше колкото е възможно по-скоро да се доберат до „Света Богородица“. Отрядът стигна до Малкото Шатле, откъдето започваше мостът, по който щяха да стигнат до остров Сите. И докато пресичаха късия ръкав на Сена, Лепра възкликна:
— Гледайте!
В небето Архай не беше сам.
Яхнали бели виверни, вълчиците на Сен Жорж летяха около него, преследваха го, привличаха вниманието му, ловко му се изплъзваха, пробождаха го многократно с рапирите си от драконит. Поемаха всички рискове, за да го подлудят. Но поне можеше да пощади Париж, като бълва жарава към тях.
Зад Рейно конниците нададоха приветствени възгласи.
— Да побързаме! — разпореди се той. — Сестрите ни отпускат само кратка почивка.
Остров Сите също бе потънал в хаоса на пожарищата, виковете и ужаса. Сред глъчката Рейно и отрядът поеха по улица „Новата Света Богородица“, която водеше право към катедралата и красивите кули близнаци. Три свързани една с друга къщи горяха и тъй като фасадите им вероятно скоро щяха да се срутят, те смушкаха хълбоците на жребците, за да преминат по-бързо през вихрушката от каменни отломки и пепел.
Най-после стигнаха до широкия площад пред църквата.
Мъже, жени, деца и старци се бяха струпали тук. Бяха дошли да намерят подслон в „Парижката Света Богородица“. Опитваха се да преминат през Черните гвардейци на коне, които, невъзмутими, с рапири на кръста и опрели прикладите на мускетите си на коляно, държаха жребците си със сигурна ръка и не позволяваха никому да се приближи. Страхът и яростта на едните и непримиримостта на другите можеха да доведат до кървав сблъсък. Сред тълпата някои издигаха нагоре юмруци и се чуваха бойни призиви. Два-три камъка вече бяха полетели.
Предпазливо Рейно д’Омбрьоз заобиколи площада и стигна до южния портал на катедралата, портала „Сент Етиен“. Той също беше пазен, но защитени от епископския дворец, подстъпите към него бяха почти безлюдни. Ла Фарг и Лепра скочиха на земята едновременно с другите от отряда. Само те двамата обаче последваха Рейно вътре.
В „Парижката Света Богородица“ цареше странно спокойствие.
Огромният кораб на църквата, висок трийсет метра, се състоеше от десет галерии. Той беше пуст, както и страничният неф, напречната галерия и подкуполното пространство, а четири впечатляващи колони се издигаха чак до свода. Въздухът сякаш трептеше. Всъщност се долавяше тихото, но изпълнено с плам молитвено пеене на шатленките, коленичили в хора зад главния олтар. Имаше магия в тази молитва. От нея се излъчваше мощ, която опъваше нервите до скъсване.
Няколко Черни гвардейци — дискретни, но бдителни пазачи — пазеха при вратите и пред стъпалата към олтара. Рейно повика един от тях и му нареди да отведе капитан Ла Фарг при майка Д’Осен. След това помоли Лепра да остане до него: нямаше съмнение, че скоро щеше да му е необходим опитен офицер.
Мускетарят кимна.
От голямата галерия, намираща се на третия етаж на великолепната източна фасада на „Парижката Света Богородица“, майка Беатрис д’Осен гледаше сестрите си, които — облечени в бяло, яхнали бели виверни — рискуваха живота си, за да отклонят яростта на Архай. Под тях остров Сите се разстилаше между двата ръкава на Сена, чиито тъмни и бавни води разделяха Париж, между предградието Сен Жермен отляво и града отдясно. От улиците и от площадите прииждаше страхотна шумотевица. Навсякъде аленееха пожари. Огънят бучеше, пращеше, ръмжеше. Сградите на абатство „Сен Жермен“ горяха. Високи пламъци се виеха от прозорците на Стария Лувър.
— Кардиналът ли ви изпраща? — запита поднастоятелката на вълчиците, когато видя, че Ла Фарг приближава.