— По-скоро обстоятелствата.
— Тогава — това е Божието провидение.
Един до друг, те вдигнаха очи към Архай и към белите амазонки, които го нападаха.
— Вашите вълчици водят обречена битка, майко.
— Те знаят това. Но трябва да печелят време.
— В очакване на какво?
— Да започне ритуалът, за който се подготвят молещите се вътре сестри… О, Боже мой!
Големият черен дракон изригна огън срещу една шатленка. Тя полетя надолу с буйно горяща роба. Тягостно мълчание придружаваше стремителното ѝ падане, преди да изчезне в черните води на Сена.
На остров Света Богородица радостни възклицания и бойни викове придружаваха ужасяващия спектакъл на живия факел, който се устреми към бездната и след него оставаше опашка от пламъци. Влажните и смърдящи улички на Люспестия квартал бяха пълни с екзалтирани драки, които, откакто камбаните биеха тревожно, следяха движенията на Архай. Инстинктивно бяха застанали на негова страна, срещу шатленките, и аплодираха.
Керес Карн престана да наблюдава сражението в небесата, за да обърне внимание на подчинените си, които, на ъгъла на една улица, под огромен фенер, пълнеха някаква бъчва. Завръщането им беше придружено с ръкопляскания: приветстваха ги пияните вече драки, които искаха да лочат още, както и тези, които сега пристигаха, привлечени от глъчката. За по-малко от час изпразниха първата двеста и петдесет литрова бъчва. Нахвърлиха се и на втората, така че скоро и тя щеше да бъде пресушена.
Карн знаеше, че подобни сцени вероятно се случваха в мръсния лабиринт на Люспестия квартал. Ересиарха му нареди „виното на драките“ да тече на воля и той се беше погрижил за това. Задачата му беше проста: драките обожаваха смесицата от вино, ракия и златен блян и след няколко чаши бяха мъртвопияни. Но Карн трябваше да бди неговите наемници да не докосват напитката. Въпреки че голямата част от бандата чакаше на сигурно място, за да премине към действие, онези, които отговаряха за бъчвите, бяха подложени на изкушение. Самият Керес Карн с огромно усилие се въздържаше дори да вдишва пленителните изпарения от този еликсир. Беше обяснил на разбойниците, че трябва да останат трезви, за да бъдат готови за предстоящите сражения.
Това беше истина, но не цялата.
Защото Карн нямаше доверие на наемниците, които беше събрал напоследък, за да замени онези, които паднаха в Черната гора. Новаците умееха да се бият и се подчиняваха, нямаха страх от смъртта, а още по-малко от необходимостта да убиват. Но как щяха да реагират, ако знаеха? Какво щяха да сторят, ако научеха, че Магьосницата беше сипала в бъчвите отрова, която подлудява? Щяха ли да са съгласни да отровят други драки само за да изпълнят волята на Арканите?
Мисълта, че Париж гори, го изпълваше с възхита и сега му се искаше бързо да започнат да плячкосват града.
Дългото и просторно подземие беше обградено от колони, които поддържаха елегантния свод. Широки каменни плочи покриваха пода, а свещите в големите канделабри горяха ярко и сенките им се отразяваха върху голите стени. Трийсетина души, скупчени пред жертвеника, шепнеха слова на стар драконов език. Всичките бяха с маски и с огромни червени пелерини. Всичките носеха рапири. Тайно бяха дали клетва за вярност към Черния нокът и — не стига че бяха положили в нозете му имената, богатствата и влиянието си — трябваше да му посветят култ, чиито ужасяващи ритуали упражняваха върху тях злотворно влияние, разбуждайки най-долните им инстинкти.
Госпожицата ръководеше церемонията.
Произнасяйки словата, които повтаряха посвещаваните, тя никак не приличаше на познатата на всички очарователна красавица. Чертите на лицето ѝ бяха опънати, като изсечени. В очите ѝ блестеше студен и жесток пламък. Русите ѝ разрошени коси падаха върху голата ѝ гръд. Изглеждаше по-висока и по-силна. Също така — по-зряла. Но не само това: под кръста тялото ѝ продължаваше в дебела люспеста опашка, на която тя се държеше изправена.
С разперени ръце и с отметната назад глава, леко се поклащаше, предаваше се на удоволствието, което нарастваше от изпаренията на отварата от златен блян — тя кипеше в корито, пълно с жарава, върху жертвеника, между два дълги скръстени кинжала. Могъщи миризми се издигаха нагоре, жълти и тежки. Те въздействаха на посвещаваните и оказваха хипнотично влияние върху Клотилд. Девойката беше завързана зад Госпожицата върху каменна маса, наведена така, че да я виждат всички. Тялото ѝ беше голо, избръснато гладко навсякъде и покрито със странни йероглифи, а китките и глезените ѝ бяха завързани с кожени ремъци.