Изпаднала в екстаз, Госпожицата не видя, че меховете с газ внезапно полетяха. Не видя и как паднаха, разкъсаха се и опръскаха всичко наоколо. Отвори очи едва когато някакъв посвещаван, измокрен и смаян, се стовари назад и бутна един от големите канделабри. Разлялата се по пода газ се запали. Други посвещавани пламнаха. Настъпи паника. Живите факли крещяха от болка и се мятаха насам-натам, докато всички останали се опитваха да ги избегнат и започнаха да се блъскат. Някои сваляха бързо горящите пелерини, удряха с всички сили по ръкавите и по панталоните си, за да угасят огъня, хвърляха димящите си ръкавици, разтъркваха опърлените си коси. Онези, които бяха пощадени от стихията, се оглеждаха неразбиращо наоколо — изглеждаха замаяни заради изпаренията от златния блян.
Сен Люк напредваше с рапира в ръка, оставяйки след себе си два трупа до вратата.
— Той е! — изкрещя неистово Госпожицата и го посочи с пръст.
Двама наемници, появили се през другата врата — един драк и един човек, — побързаха да пресрещнат мелеза. Изключително спокоен и продължавайки напред, той парира атаката на човека и прониза гръдта му, успя навреме да извади острието, за да отбие удара на драка, изрита го с коляно в слабините и с друг ритник под брадичката го довърши.
Разчорлена, побесняла, Госпожицата изръмжа, а чертите на лицето ѝ станаха по-груби, по раменете и по гърдите ѝ се появиха люспи, подобни на броня. Тя грабна двата жертвени кинжала и се обърна към наведената каменна маса. Отново изръмжа гневно и посред челото ѝ изникна гребен. Ленкур беше освободил Клотилд. Девойката трудно стоеше права и се беше залепила за врата му. С лявата си ръка той я притискаше към себе си, докато отстъпваше назад, и насочи пистолета си към Госпожицата, или по-скоро към съществото, в което тя се беше превърнала.
Стреля.
Улучена в лявото рамо, Госпожицата политна напред, но бързо се изправи като тръстика върху люспестата си опашка и погледна с ужас раната, която започваше да се сгърчва, тъй като куршумът беше от драконит. Отново прозвуча гръм. Този път влечугообразното същество се срина, поразено в гърба от втори куршум от драконит. Тя успя да се превърти и видя Сен Люк, който беше насочил към нея димящото дуло на пистолета си.
— Бягайте! — заповяда той на Ленкур. След това, като впери поглед в Госпожицата, добави: — Ще се погрижа за тази мръсница.
Сплетени трупове лежаха сред пращящата жарава. Продължаваха да горят само няколко малки локви газ. Някои от посвещаваните, които не бяха побягнали, извадиха рапирите си и се хвърлиха към мелеза. Съвсем спокоен, Сен Люк ловко превъртя пистолета в ръката си и го хвана за дулото. След това счупи нечий череп, преряза нечие гърло, прониза нечие сърце — със смъртоносна прецизност видя сметката на враговете си. Последният се свлече на пода точно когато Ленкур изчезваше с Клотилд и хвърляше поглед назад.
Сен Люк улови този поглед и кимна.
Яростна, Госпожицата изпадна в безумен бяс. Челюстта ѝ се движеше неудържимо, тя ръмжеше към мелеза и освободи цялата си ужасяваща аура. Това прогони последните посвещавани, които побягнаха като луди и препречиха пътя на готовите да се намесят пристигащи наемници.
Сен Люк обаче остана. Драконовата кръв, която течеше във вените му, го предпазваше. Невъзмутим, той повдигна вежди изпод червените стъкла на очилата си и застана, готов за бой, с черна рапира в дясната ръка и с пистолет, използван като боздуган, в лявата.
Въоръжена с двата дълги ритуални кинжала, Госпожицата се хвърли към Сен Люк, змийската ѝ опашка се гърчеше по плочите на пода. Започна страхотен дуел. Противниците си нанасяха удари, отразяваха атаки, движенията им бяха по-бързи, отколкото човешкото око можеше да проследи. Стоманените остриета сякаш бяха изпълнени със собствен живот. Мелезът съзнаваше, че дори най-незначителната грешка би била фатална за него, трябваше да се пази както от кинжалите, така и от люспестата опашка, която можеше да му строши краката. Бяха еднакво подвижни. Сякаш танцуваха. Превъртаха се около самите себе си, замахваха надясно, после наляво, отбиваха удари, нападаха и отстъпваха, но не се предаваха.
Сражението продължи много.
Най-после Сен Люк реши да рискува. Започваше да се изморява. Стичащата се в очите му пот го заслепяваше. Трябваше да действа.
Наведе се бързо и удари с пистолета така, че пречупи китката на Госпожицата, която изпусна единия кинжал. Но страната му остана незащитена. Веднага последва наказанието: с втория кинжал съществото го промуши близо до слабините. Точно това беше замисленият капан. Всеки на мястото на Сен Люк би залитнал, но той не помръдна.