Марсиак разпозна офицера, който командваше гвардейците.
— Лепра!
— Марсиак!
Двамата мъже се прегърнаха.
Рейно беше поверил на Лепра охраната на вратата при северната фасада на катедралата: Портала на обителта. Когато разбра какво става в свещеническия квартал, мускетарят реши да помогне на онези, които все още можеха да бъдат спасени.
— Къде е Ла Фарг? — запита гасконецът.
— В „Парижката Света Богородица“.
— Но какво става?
— Шатленките се молят, благодарение на тях голямата камбана на катедралата държи Архай на разстояние. Не ме питай повече, нищо не разбирам от тези неща… Ами Италианката?
Марсиак не успя да отговори.
Пристигаха други драки, водеше ги Керес Карн. Нито Лепра, нито Марсиак знаеха името му, но веднага познаха червения драк, който командваше нападението над замъка Марьой сюр И, когато Алесандра беше отвлечена.
Нямаше как това да е случайност.
Лепра даде заповед за отстъпление и гвардейците напуснаха малката уличка „Църковен псалт“. Вървяха бавно, тъй като не всички бегълци бяха успели да стигнат до катедралата. Но драките се втурнаха напред и започна жесток ръкопашен бой край „Парижката Света Богородица“. Гвардейците се връщаха към Портала на обителта, около който се блъскаха последните бегълци от свещеническия квартал. Дисциплинирани, смели, сражаващи се дръзко, Черните гвардейци се подредиха в полукръг пред портала и пропускаха само оцелелите.
След това дойде ред на ранените, на Марсиак и на онези, които го следваха; те вървяха един по един.
Накрая Лепра с неколцина смелчаци влязоха в катедралата, точно когато тежките крила на портала се затвориха след тях.
Започна обсадата на „Парижката Света Богородица“.
Летейки в мрака с мощни размахвания на крилете си, две оседлани виверни преминаваха над Париж. Над тях небето блестеше огромно, обсипано със звезди и спокойно под безразличния поглед на красивата кръгла луна. Отдолу градът изнемогваше от страх и от паника, от сцени на насилие, от щурмове към вратите на домовете, от сражения, в които не беше ясно кой с кого се бие, и от назряването на бунт. Навсякъде, където беше минал драконът, пламтяха огньове. Пожарищата се разрастваха, пламъците се издигаха шумно, като лакоми и яростни чудовища.
С галено от вятъра разранено лице, Ленкур яздеше своята виверна, опитвайки се да не се поддава на връхлетялото го чувство. Или по-скоро на всички чувства, които бушуваха у него: омраза, гняв, страх, желание за съпротива. Той стискаше здраво юздите на изпълненото с тревога животно и следваше Сен Люк, който се движеше напред, както го съпроводи и до „Пощенска служба Гаже“, откъдето мелезът нае двете виверни. След като направиха няколко тежки и непохватни крачки из двора, влечугите все пак успяха да полетят. Сега ги водеха към „Парижката Света Богородица“, звънът на чиято камбана будеше простора и предизвикваше силни вибрации, които проникваха в плътта на людете.
Като изваян от мрамор, Сен Люк не изпускаше от очи кулите близнаци на свещената цитадела.
„Там се разиграва всичко“, беше казал той на Ленкур.
Всичко.
Смъртнобледен, превит, с развети над раменете му дълги коси, той държеше ранената си страна с ръка, докато блясъците от големите клади се отразяваха в стъклата на очилата му.
Ла Фарг и майка Беатрис д’Осен се качиха на върха на южната кула на „Парижката Света Богородица“ — там се намираше огромната камбана, която бавно, тържествено и равномерно продължаваше да бие тревожно.
От изложената на ветровете тераса на седемдесет метра над земята те виждаха бандите, които напускаха Люспестия квартал и извършваха вандалски грабежи от кея „Сен Пол“ на десния бряг до кея „Турнел“ на левия бряг, както и в квартала на обителта „Света Богородица“. Настоятелката на вълчиците изпроводи вестители да вдигнат под тревога Лувъра, Бастилията и Арсенала, където бяха разположени войските. Но дори и онези, които не бяха пратени да гасят пожарите, се намесиха много късно. В този час драките не срещаха никаква съпротива и безнаказано извършваха ужасните си престъпления, тероризирайки беззащитното население. Свещеническият квартал беше плячкосан и целият гореше, а останалата част от остров Сите също беше под заплаха. Под командването на Рейно д’Омбрьоз отрядът на Черните гвардейци се подготвяше да защитава пространството около „Парижката Света Богородица“. Порталът на обителта вече беше претърпял една атака.
— Нищо няма да ни бъде спестено — рече майка Д’Осен. — Едва успяхме да отблъснем Архай, и ето че от Люспестия квартал плъзнаха мародери. Скоро ще трябва да браним „Парижката Света Богородица“.