Най-после Марсиак осъзна, че моментът е дошъл.
Кръстоса рапира с тази на врага си, успя да я избие от ръката му и ловко насочи острието си под брадичката на разоръжения драк. След това се втренчи в очите на победения и извивайки рязко рамото си напред, заби два пръста стомана в гърлото му. Керес Карн отметна главата си назад, залитна и протегна ръце към раната, от която извираше гъста и обилна кръв.
Гасконецът го гледаше как пада и умира.
Ла Фарг веднага осъзна положението: то не беше благоприятно за него. Драките бяха завладели Голямата галерия, а шепа Черни гвардейци се бяха оттеглили в северната кула. Вече нямаше никой край южната кула, освен няколко трупа и той.
Капитанът на Остриетата застана готов за бой, с гръб към вратата, решен да продаде много скъпо своята кожа. Хвана дръжката на рапирата си с две ръце. Изгледа страховито драките, които бавно приближаваха към него. Пое дълбоко дъх.
Изпусна го и нададе боен вик.
Нанесе на първия драк жесток удар с рамо, халоса втория с предпазителя на рапирата под брадичката, стовари оръжието си върху нечий череп отдясно, върху нечие рамо отляво, промуши нечий корем пред себе си. Свари противниците си неподготвени, но скоро те се съвзеха. Трябваше да отбива атаки, получи рана в ръката, макар да не я усещаше, халосаха го по главата и едва не го смазаха. Отстъпи, същевременно нанесе два удара и очисти двама, почувства болка в бедрото и нещо като изгаряне отстрани. Отстъпи още, размахвайки рапирата, блъсна се с гръб о вратата на кулата и осъзна, че няма да издържи още дълго. Все пак тръгна напред, изтощен, но здраво стъпил на нозете си, с блестящи очи и с лице, осеяно с капки кръв.
Беше готов за края.
Обаче драките се разколебаха. Поражението не настъпи.
Тогава Ла Фарг разбра, че Черните гвардейци са установили надмощие в „Парижката Света Богородица“. Влечугите се изплашиха и не знаеха какво да правят. Вече не се водеха боеве на площада. Крилатите драки се спуснаха от Галерията на Девата, подкрепление пристигаше и от северната кула. Отекваха пистолетни изстрели — стреляха по изпълнените с колебание драки в Голямата галерия. Убедиха се, че единственото им спасение е бягството, и тези, които можаха, се хвърлиха в бездната с разперени криле. Останалите падаха под куршумите или пронизани от рапирите на гвардейците, които си възвърнаха контрола над пространството.
Убеден в победата, Ла Фарг се промъкна до вратата, която така добре бе защитавал, и седна на земята, останал без сили, с наведена глава и с длани на коленете.
Скоро някой се приближи към него.
— Щастлив съм, че ви виждам отново, капитане.
Беше Ленкур, с разранено лице и с кървава рапира в ръката. Още по-учудващо, точно зад него се оказа Сен Люк, който обръщаше по гръб труповете на драките и забиваше рапирата си в сърцата им. Яздейки наетите от „Пощенска служба Гаже“ виверни, те бяха кацнали върху северната кула на катедралата и я бяха защитавали, докато започна победоносната атака на гвардейците на Сен Жорж.
Като прие подадената му от младежа ръка, Ла Фарг стана и лицето му се разкриви от болка.
— Ранен ли сте, капитане?
— Нищо сериозно. Жал ми е да ви гледам, Ленкур.
— Маликорн ми извъртя жесток номер. Ако го нямаше Сен Люк, в този момент щях да бъда мъртъв или щях да се моля да умра.
Ла Фарг се обърна към мелеза, който го погледна. Размениха знаци с глава. Единият искаше да каже: „Благодаря, че сте тук.“ Другият отговори: „За нищо.“
— Какво ще разпоредите, капитане?
Внезапно съвсем наблизо Архай изръмжа.
Марсиак се върна при Червената порта, около която земята беше покрита с трупове. След като победоносно защити площада пред „Парижката Света Богородица“, Рейно влезе вътре. Това му откри възможност да изпрати част от отряда по кулите, зае се да прочисти галериите и заедно с неколцина храбреци да окаже помощ на защитниците на Червената порта. Драките на Карн бяха победени и отблъснати, макар че експлозията и настъплението им постигнаха очаквания резултат: прекъснаха молитвите на шатленките, събрали се в хора и опитващи се да изпълнят ритуала, благодарение на който голямата камбана на катедралата щеше да отблъсне Архай.