Средство, което се прилага само в краен случай ли? — повтори наум Ла Фарг.
Осъзна, че му е безразлично какво ще е това средство, както почти всичко вече му се струваше безразлично… Под ризата си носеше кожения плик, който му предаде Понтеведра. Той съдържаше различни документи, свързани с изчезването на дъщеря му, която, за да си възвърне свободата, успяла да приспи бдителността на Пазителите и избягала.
Ла Фарг се закле, че ще я намери.
— Реших да преместя тленните останки на Балардийо — обяви Анес. — Ще му подготвя гроб във Водрьой, в дъното на градината, под едно дърво край реката. Той обичаше да си почива там.
— Вероятно ще му хареса — рече капитанът и го осени спомен. — Един ден, когато Балардийо си беше пийнал…
— Да — иронично го прекъсна младата жена и се усмихна тъжно. — Сещам се за този ден…
— Един ден, когато беше пийнал — поде отново Ла Фарг, — Балардийо ми довери, че е прекарал най-щастливите си години във Водрьой, с теб. Той никога не криеше тази истина.
Сестра Мари-Анес дьо Водрьой кимна.
Със свито гърло и със сълзи в очите тя си тръгна, повеждайки коня си за юздата.
— Сбогом, Анес.
— Сбогом, капитане.
От височината на селото Монмартър, Благородника и Магьосницата, на коне и обвити в широки пелерини, които ги защитаваха от дъжда, гледаха към Париж. Все още тук-там танцуваха пламъци, но най-вече дебели колони черен дим се издигаха към схлупеното небе. След вълненията редът в столицата все още не беше напълно възстановен. Отказвайки да предадат оръжията си, драките бяха издигнали барикади, които гвардейците превземаха една по една. Трупове на влечуги висяха по многобройните бесилки. За никой драк не беше препоръчително скоро да напуска Люспестия квартал…
— Ще се завърнем ли? — запита Магьосницата.
— Непременно.
Ленкур заведе Клотилд в дома ѝ, но не присъства на посрещането. Щом девойката попадна в обятията на баща си, той си тръгна.
— Ще ти липсват, нали? — рече Виелиста, който вървеше редом с младия мъж.
— Да.
— Винаги можеш да им пишеш.
— По-добре да ме забравят.
— Ами аз?
— Знаеш, че никога няма да се разделим.
След като установи, че Италианката и Валомбър са живи и здрави, Марсиак отиде на улица „Жабешка“. Няколко къщи бяха изгорели и Габриел, както и жабчетата ѝ помагаха на собствениците да разчистват развалините и да вадят оттам всичко, което можеше да бъде спасено.
Габриел спря работа, като видя, че гасконецът пристига. Усмихната и почти разплакана едновременно, тръгна към него, забърза се и се хвърли в обятията му, след което избухна в ридания.
— Колко много те обичам — шепнеше тя и го притискаше към себе си с все сила. — О, колко много те обичам…
Той се засмя изтощен, но щастлив и пое в дробовете си омайващия аромат на нейните коси.
— Разкажи ми отново за имението в Турен — рече Марсиак. — И искам да чуя пак, че носиш в утробата си дете. Мисля си как ще изглежда отсега нататък животът ми.
На следващия ден каретата, в която пътуваше към Париж, за да се покаже пред народа и да го успокои, кралят запита:
— Как е името на този капитан?
— Ла Фарг, сир — отговори кардинал Ришельо.
— Трябва някой ден да го възнаградим, нали?
— Да, сир.
— Ла Фарг… Ла Фарг… Спомням си, че моят баща уважаваше и изпитваше приятелски чувства към един Ла Фарг…
— Той е същият, сир.
И тъй като кралят замълча, Кардиналът стори същото и се замисли за неблагодарността на величествата.
Търсейки избягалата си дъщеря, на 27 септември 1633 г. Ла Фарг, сам и без никакво богатство, се качи от пристанище Диеп на борда на кораба „Благодетелност“ и отпътува за Нова Франция. Неговите приключения и събитията, които белязаха живота му в Америка, заслужават да бъдат разказани отделно.
Марсиак заживя щастливо с Габриел, но накрая сърдечна криза го уби, докато играеше на карти. Беше на седемдесет и девет години и учеше внучката си да мошеничества.
Специална стая, покрита в черно и украсена със свещи, беше подготвена за Лепра в двореца на господин Дьо Тревил, на улица „Стария гълъбарник“. В продължение на три дни и три нощи мускетарите бдяха на пост край тленните му останки. Беше погребан с почести и оттогава почива в семейната гробница в замъка Д’Оргьой.
Ленкур изчезна по пътя за Лотарингия и никой никога не чу нищо за него.