Лепра не се вълнуваше от това. През този ден, може би и заради алкохола, който беше погълнал, усещаше, че повече не би издържал да търпи. Усети ясно, че ако остане, нещата ще се развият зле.
И остана.
Двамата мускетари си поръчаха пиене. Веднага след като им донесоха поръчката, Сардан повика сервитьорката и на висок глас попита:
— Тук миете ли съдовете?
Престори се, че не вижда как Лепра го гледа мрачно. Брусиер обаче забеляза и се разтревожи.
— Разбира се, господине. Мога да гарантирам.
Сервитьорката тръгна да изпълнява други поръчки, когато Сардан я спря:
— Сигурно ли е?
Тя се обърна, разколебана.
— Аз… Аз гарантирам, господине. Да не би чашата ви да е мръсна?
— Достатъчно — намеси се Лепра с леден глас.
— Хайде, Сардан, хайде… — миролюбиво рече Брусиер.
— Защото, вижте — продължи другият, — има чаши, от които не бих желал да пия след някои ваши клиенти…
— Моля, господине?
Смъртнобледен, Лепра понечи да стане, но успя да сдържи гнева си. С жест Брусиер отпрати сервитьорката, която си тръгна, присвивайки рамене. Сардан като че ли се отказа, но изведнъж попита, показвайки ръба на чашата си:
— Не е ли това лига от ранса?
Споменаването на болестта предизвика тръпка на отвращение сред присъстващите в странноприемницата, а някои от тях инстинктивно се отдръпнаха от масата на мускетарите. Лепра скочи и тръгна бесен към обидилия го. Брусиер също скочи. Сардан късно забеляза гневния блясък в очите на кавалера Д’Оргьой. Брусиер се опита да се намеси и сложи ръка на гърдите на Лепра.
— Лепра, много ви мо…
Но не можа да завърши изречението: страхотен удар с глава му счупи носа и той падна ничком. Лепра продължи да настъпва към Сардан. Беше извадил прочутата си бяла рапира. Гледаше като човек, решил да закове противника си за стената, вместо да кръстоса с него остриета по правилата на дуела.
— Господа!
Лепра не чу.
Сардан стана, опита се да отстъпи и да извади рапирата си. Не успя да извърши маневрата и изгубвайки равновесие, падна тежко назад сред бързо разместените столове. С върха на острието си от драконова кост кавалерът Д’Оргьой прикова адамовата му ябълка и го принуди да остане проснат на земята.
Разтреперан от яд, който напразно се опитваше да обуздае, Лепра усети, че нечия ръка спокойно, но здраво хваща китката му. Беше Атос, който току-що пристигна — той беше извикал „Господа!“, но гневният му приятел не го чу.
— Овладейте се, Лепра — без сянка от вълнение му каза благородникът.
Като събуден от кошмарен сън, Лепра отстъпи две крачки назад и отпусна рапирата си. Сардан се изправи, докато Брусиер, с окървавен нос, се опитваше също да стане. Погледът на Атос ги принуди да се оттеглят, което те и сториха.
— Тази история няма да свърши така, нали? — запита Лепра.
— Не, друже. Боя се, че не.
Изпратен да донесе вести от квартала при Храма, Марсиак се върна в двореца на Ястреба рано следобед. Той намери Ла Фарг и останалите в градината, под сянката на кестена, около старата маса, където те похапваха. Първата му грижа беше да изпие чаша бяло вино. После, след като пийна още и опита от ястията, които Наис носеше, той разказа между две преглъщания, че Сестрите на Сен Жак намерили обяснение за суматохата през нощта.
— Трябва да ви кажа, че камбаната им събудила всичко живо. А да не говорим за стрелбата по Ленкур и за патрулите, изпратени след нас по улиците…
Прекъсна изложението си, за да попречи на заминаването към кухнята на две парчета сливова торта, които измъкна от ръцете на Наис, и така разколеба нейното дискретно и старателно прислужване.
— По-добре отиди в избата да напълниш бутилките — каза дружелюбно Анес на девойката.
— Да — обади се гасконецът. — По-добре свърши тази богоугодна работа.
— Е? — настоя Ленкур. — Какво е обяснението?
— Драки. Драки се опитали да нахълтат в Храмовия замък през тази нощ. И както може да се очаква, Черните гвардейци, чиято храброст не подлежи на съмнение, героично ги отблъснали и след това огледали околните улици, за да се убедят, че опасността е отстранена.