— А защо драките са искали да влязат посред нощ в Храма?
Марсиак присви рамене.
— Тайна. Впрочем, като доказателство за словата им, шатленките показали четири люспести трупа, сред които бил двуглавият колос, който предизвикал сензация. Хората се блъскали по цялата улица „При Храма“, за да го видят.
— Аз също бих отишъл — прошепна Балардийо на ухото на Анес.
Тя предпочете да не му отговори.
— Що се отнася до драка с две глави — намеси се Сен Люк, — разбирам. Но откъде са се пръкнали другите три трупа?
— Не зная — призна си Марсиак.
Впрочем този проблем въобще не го интересуваше.
— Може би шатленките са ги държали затворени в някоя дупка — предположи Ленкур. — И са ги погубили, за да потвърдят измислиците си.
— В Люспестия квартал — рече баронеса Дьо Водрьой — е пълно с драки.
В Люспестия квартал на остров Света Богородица, който по онова време все още не се наричаше остров Свети Луи, живееха само драки.
— Важното е единствено това, че шатленките лъжат — заяви Ла Фарг, когато Наис се върна от избата с пълни бутилки.
Тъй като беше видял сметката на тортата, Марсиак подаде чинията си на младата прислужница с усмивка и с лек реверанс. Нежната Наис я взе и си тръгна. Развеселената Анес яко смушка гасконеца с лакът в ребрата, за да му отмъсти, задето се подиграва с клетото момиче.
— Щом лъжат — продължи капитанът на Остриетата, — то е защото искат историята да свърши дотук и никой да не научи нищо. Така че ние въобще няма да бъдем обвинени, както и подозирах. Настоятелката Дьо Восамбр би изгубила много от скандала, който непременно ще последва…
— Остава да разберем защо тя те взе в плен — рече Сен Люк, обръщайки се към Анес.
През нощта, след като я освободиха, Анес разказа на Остриетата какво се беше случило с нея от момента, когато успя да проникне в абатството на остров Възвишението Сен Мишел, до залавянето ѝ на площадката за отлитане на виверните. Там настъпи обрат, който тя не можа да предотврати. Търсеше Франсоа Рейно д’Омбрьоз, сина на маркиз Д’Обремон. Той беше лейтенант от Черните гвардейци и изчезна по време на тайнствена експедиция, в която участваше в Елзас. Какво му се беше случило? Дали беше жив, или мъртъв? Ранен? Болен? Ако се чувстваше добре, защо не се обаждаше? Всичко това баронеса Дьо Водрьой се надяваше да разбере с помощта на сестра Беатрис д’Осен, бялата вълчица, която бе ръководила експедицията в Елзас и която сега беше пазена тайно в крепостта на шатленките.
Нищо обаче не предвещаваше онова, което Анес щеше да открие.
Измъчена и много слаба, сестра Беатрис не можа да ѝ разкаже как, подпомогната от ескадрон Черни гвардейци, командвани от Д’Омбрьоз, беше нападнала и не успя да победи дракон, член на ложата на Арканите. Затова пък тя я предупреди за огромна опасност, като сподели с нея кошмарното си видение за голям черен дракон, който подпалва Париж. Вълчиците от ордена на Сестрите на Сен Жорж притежаваха способността да предвиждат. Младата баронеса Дьо Водрьой нито за миг не се усъмни в реалността на трагедията, която се подготвяше, нито в това, че трябва да се действа мълниеносно. За съжаление, тя не разбра кой знае какво от обърканите обяснения, които успя да измъкне от изнемогващата сестра Беатрис. Много въпроси останаха неразгадани, както и тези: Кой беше драконът? Откъде идваше? Защо нападна Париж?
И най-вече — кога щеше да се случи това?
С изпълнен с болка и отсъстващ поглед, Анес се върна към най-важното — към видението, за което разказа на другарите си през нощта.
— Видях черен дракон да напада Париж и да превръща в пепелище Лувъра — каза тя. — Ето защо шатленките ме взеха в плен. Те не искаха да разпространя тайната, която сестра Беатрис на всяка цена настояваше да науча.
— Но те не биха могли да те държат затворена вечно? — намеси се Марсиак.
— Все пак са се надявали, че ще задържат Анес достатъчно дълго — заяви студено Сен Люк. — Докато тайната вече изгуби значение. Или докато Анес се съгласи да мълчи.
— Настоятелката Дьо Восамбр не се е отказала от намерението си да ме убеди да стана монахиня — подчерта баронеса Дьо Водрьой.
— Тя е убедена, че призванието ти е сред Сестрите на Сен Жорж — рече Ла Фарг.
— Призванието ми е да бъда там, където искам.
— Не разбирам — призна си Ленкур, който следваше нишката на собствените си мисли. — Ако видението ви е пророческо…
— То е такова — заяви Анес. — Не сторим ли нищо, това, което видях, ще стане.