— Опасно ли е? — възкликна Балардийо.
— Сен Люк се бои, че може да попаднем в капан — обясни му Анес. — Нали?
Мелезът, който грижливо бършеше очилата си, кимна.
— Херцогиня Дьо Шеврьоз може да иска да докаже предаността си, като ви измами, Ленкур. Нищо чудно да се престори, че приема срещата, а да ви предаде на копоите на Негово Величество.
Тъй като беше отколешен шпионин и имаше опит в подобни дела, Ленкур трябваше да признае, че тази хипотеза е основателна.
— Да — каза той. — Възможно е.
— Да те предаде за херцогинята представлява двоен интерес — започна да разсъждава Ла Фарг. — Първо, заради онова, което Сен Люк предположи. Но също и защото предложената от теб среща може да е хитрост, измислена от Ришельо, хитрост, целяща да изпита верността на госпожа Дьо Шеврьоз. Тя е прекалено умна, за да не си помисли нещо подобно. Така че херцогинята има пълното основание да се опита да те погуби…
— Готов съм да се обзаложа, че госпожа Дьо Шеврьоз няма да издържи на изкушението да ме изслуша — рече Ленкур. — Впрочем струва ми се, че тя не е съвсем безразлична към мен.
— Прекалено хазартен облог — заяви Сен Люк. — Ще дойда с вас.
— Не. Само от добрата воля на госпожа Дьо Шеврьоз ще зависи дали ще отговори на въпросите ми, или не. Ние имаме нужда от нея, докато тя няма какво да спечели, като ни помага. Съмнявам се обаче, че ще бъде благоразположена, ако се досети, че я подозираме…
— Прав сте — призна Ла Фарг с категоричен тон.
— Поемаш риска да се хвърлиш сам в пастта на вълка, Арно — рече Анес, опитвайки се да говори с гласа на разума.
— Зная. Но трябва да поема този риск, ако искаме да имаме шанс да успеем. Да не забравяме, че не става дума само за нас. Единствената следа, която може да ни отведе до дракона в Шатле, минава през двореца Шеврьоз.
— Бъдете особено предпазлив, Ленкур — каза му Ла Фарг. — Трябва да преодолеете бдителността на гвардейците на Кардинала, а вие по-добре от всеки друг познавате качествата им.
Ленкур напусна сам двореца на Ястреба.
Малко по-късно капитан Ла Фарг излезе на свой ред, но пое към Париж по друг път. Великолепен летен залез къпеше потъмнялото небе в пурпурни, червени и оранжеви отблясъци, галеше редките облаци и озаряваше хоризонта.
3.
След леката вечеря херцогиня Дьо Шеврьоз заяви, че иска да се усамоти, да се порадва на спокойствието и свежестта на вечерта. Тя отказа който и да било да я съпровожда по време на разходката, и прекоси сама широката тераса. Въпреки големите факли, които горяха тук и там, цареше полумрак в огромната градина, която в задната част на двореца Шеврьоз, се простираше до улица „Сен Никез“, между стената на двореца Рамбуйе отдясно и скромните жилищни постройки отляво. Мълчанието тегнеше над това елегантно природно кътче. Въздухът беше свеж, а парижката смрад бе прогонена от приятен ветрец.
Като да беше изморена, херцогинята седна на една пейка под красив бряст, близо до забит в земята факел. С длан тя прогони невидимо насекомо, което ѝ позволи дискретно да хвърли поглед зад рамото си. Никой не я беше проследил и като че ли никой не я наблюдаваше от терасата. След това тя отвори томчето със стихове, което следобед ѝ предаде книжарят Берто, и се престори, че чете.
Десет минути по-късно, когато камбаната на църквата Сен Тома удари, че е изминал половин час, госпожа Дьо Шеврьоз затвори книгата и се замисли като човек, който разсъждава над прочетеното. Тя пет пъти поклати глава и същевременно барабанеше с пръсти по корицата на книгата.
След което отново уж се вглъби в стиховете.
Това беше сигналът, че всичко е наред. Почти незабавно Ленкур се измъкна от сянката, но остана прикрит, виждаше го само херцогинята.
— Добър вечер, госпожо.
— Добър вечер, господин Дьо Ленкур — отговори херцогиня Дьо Шеврьоз, без да вдига очи от книгата си.
Можеше да я разглежда на воля и отново беше смаян от красотата ѝ. Херцогиня Дьо Шеврьоз минаваше за една от най-красивите жени в Европа и Ленкур не се съмняваше, че това е вярно, докато се възхищаваше — под топлата и жива светлина на факела — на профила ѝ, на бялата ѝ кожа, на блясъка на златистокестенявата ѝ коса и на закръглената ѝ гръд.
Ленкур се овладя, убеден, че херцогинята не подозира нито за миг какво въздействие упражнява върху него.
— Благодаря ви, че се съгласихте за тази среща, госпожо.
— Да си призная, не ми се вярваше, че ще ви видя отново. Тъй като добре съзнавате какъв риск поемате.
— Помислихте ли си да ми устроите капан?