Магьосницата също беше затворила очи.
Клекнала от другата страна на басейна, тя тихо шепнеше молитви, изцяло съсредоточена. От разрязаните ѝ китки течеше червена топла кръв, която — сякаш имаше свой собствен живот — капеше по плочите и се смесваше с онази, по-тъмната, клокочеща вътре. От Магьосницата се измъкна призрачна форма, която се долавяше по странната сянка зад гърба ѝ, сянката на дракон, чиято все още сдържана власт сякаш избликваше от дълбините на земята.
Виконтесата разбра, че моментът е дошъл.
Тя направи крачка напред, потопи единия си крак в кръвта и изпита почти сексуално удоволствие, когато нещо я изгори като език на вътрешен огън и проникна дълбоко в нея.
4.
Малката група се движеше бързо, когато на няколко левги от замъка Марьой сюр И срещнаха посред полето неподвижна карета, отбила край пътя. Лепра, който яздеше начело, я забеляза пръв. Веднага вдигна високо ръка, заповяда на петнайсетте мускетари и на фургона, който те ескортираха, да спрат зад него. След тях прахолякът бавно започна да се стеле — не подухваше никакъв ветрец да го разпръсне.
Присвивайки очи под периферията на шапката си, Лепра огледа околността, здраво хвана с две ръце юздите и леко изпъчи рамене. До този момент пътуването беше преминало без инциденти, въпреки огромните му опасения. След три дни езда той почти повярва, че Черният нокът се е отказал да наказва маркиз Дьо Ганиер или пък не знае, че го местят, как и къде. Но това не беше причина накрая да намалява бдителността си.
Един мускетар се приближи до Лепра и спря коня си до него. Беше Дюрийо, благородник на около трийсет години с жив поглед и със суров вид. Той не беше разговорлив, но се славеше с черния си хумор, който понякога притесняваше околните. Винаги даваше добри съвети. Лепра го направи свой адютант.
— Какво мислите, Дюрийо? — запита го той.
Мускетарят на свой ред се огледа и едва тогава отговори:
— Мястото не е подходящо за сражение — рече. — Но може би точно в това се състои уловката.
Бяха в околностите на Еперне. Пътят пресичаше прелестен кът от областта Шампан, спокоен и обрасъл в зеленина. Времето беше великолепно. В далечината се виждаше кошара, но никъде нямаше жива душа.
— Ще ида да огледам — обяви решението си Лепра.
— Разумно ли е?
— Отваряйте си очите и ако е необходимо, поемете командването.
— Не се безпокойте. Ако ви се случи нещо лошо, ще се погрижа Сардан да не произнася слово на погребението ви.
Лепра смушка хълбоците на коня, усмихвайки се от сърце, и премина бързо разстоянието, което го делеше от каретата. Разпозна мъж — той можеше да е само кочияшът — и забеляза вътре в колата сянка, с която разговаряше облегнал се на вратичката благородник, качил единия си ботуш на стъпалото и с шапка в ръка. Като го видя, мъжът нахлупи шапката си и тръгна напред с любезна усмивка. Беше млад, богато облечен и привлекателен. Движеше се грациозно.
— Ехей! — възкликна той и вдигна високо длан.
Лепра спря коня си, но ръката му остана върху дръжката на пистолета, пъхнат в кобура на седлото. Абсолютно естествен, Благородника не проявяваше нито безпокойство, нито враждебност, но Лепра бе виждал убийци с много по-невинни физиономии. Пък и опасността можеше да дойде от вътрешността на каретата.
— Аз съм Лепра, кралски мускетар. Проблем ли имате, господине?
— Счупи ни се колело, господине — отговори другият със силен италиански акцент.
Обърна се и посочи към каретата — действително задното ляво колело беше счупено. Този инцидент беше нещо съвсем нормално поради много лошото състояние на френските пътища.
— Изпратих слугата си с моя жребец до близката станция за смяна на конете — поде отново италианецът, — но дяволът все още се бави, макар да минаха два часа, откакто го чакаме.
— Боя се, че не мога да ви окажа голяма помощ.
— Съпровождаме знатна дама, господине. А виждам, че с вас се движи кола. Ако приемете да настаните в нея дамата до близкото село, един от нас ще остане тук при каретата, докато другите двама могат да дойдат с вас.
— Този фургон, чийто ескорт командвам, не е подходящ за знатна особа. Впрочем единственото свободно място е на капрата до кочияша. А пътуването там е ужасно неприятно. Слънце, прах, дупки по пътя…
— … мога да понеса всичките тези неудобства, господин Лепра — прозвуча ясен женски глас. — Вероятно си спомняте, че не съм от тези, които лесно се обезкуражават. Впрочем имам усещането, че отиваме на едно и също място…