Лепра видя, че прелестна рижава млада жена слезе от каретата.
Шпионка, куртизанка и интригантка, тя се казваше Алесандра ди Санти.
Наричаха я Италианката.
Черната гора
1.
Седнал във фотьойл, Благородника говореше с червения дракон, чиято масивна и люспеста глава, украсена с троен костен гребен, се беше появила на повърхността на огледалото и леко блестеше в полумрака.
— Всичко ще бъде готово — рече той сериозно и загрижено.
— Добре — отговори Ересиарха авторитетно. — Щом и последните детайли за предстоящото общо събрание са уточнени, бих желал да обсъдя с вас друга тема.
Благородника изпита безпокойство, но външно остана невъзмутим. Дали щеше да стане дума за виконтеса Дьо Маликорн? От два дни и две нощи Магьосницата изпълняваше с нея ритуала, който щеше да ѝ възвърне могъществото и красотата. Това се извършваше тук, тайно, в криптата на двореца на Арканите. Нима Ересиарха беше научил?
— Италианката е във Франция — обяви червеният дракон. Новината завари Благородника неподготвен. Бяха му необходими няколко секунди, за да си събере мислите и да разбере за кого говореше Ересиарха.
— Италианката ли? Но Черният нокът не се ли ангажира да ни отърве от нея?
— Вярно е, че се зае с тази задача. Но се провали… Затова аз реших ние сами да уредим проблема. Тази мръсница измами Алхимика. Тя му открадна тайните, което даде възможност на кардинал Ришельо да обърка плановете ни. Крайно време е да си плати!
Благородника не отговори. Той чакаше и Ересиарха продължи:
— В този момент Италианката се намира в някакъв замък в Шампан, за да присъства на размяната на затворник, когото Франция е заловила, а Рим иска да получи. Но това няма значение… Подобна възможност няма да имаме скоро… Миниатюриста вече е там, начело на войници драки, които той лично е събрал. Няколкото мускетари, които пазят мястото, не са страшни. Всичко ще бъде свършено през тази нощ.
— Какво очаквате от мен?
— Нищо или почти нищо. Искам да приготвите кулата в Черната гора за завръщането на Миниатюриста и на неговите драки. Ще държат там Италианката, колкото е необходимо…
— Ще я държат ли? — учуди се Благородника. — Но защо?
Ересиарха не отговори.
Той изчака, невъзмутим и строг, докато другият се поклони.
— Ще бъде изпълнено, Ересиарше.
— Разчитам на вас. Довиждане, Благороднико.
— Довиждане.
Вратата на килията се отвори и Лепра, навеждайки се, влезе вътре. Стиснал здраво дръжката на бялата си рапира, той се изправи, без да сваля шапката си, и остави на мускетаря, който стоеше на пост в коридора, грижата да затвори след него. Много прихлупена, влажна, но чиста, килията беше обзаведена с тясно легло, малка масичка и табуретка. В единия ъгъл имаше кофа за естествените нужди на затворника. Светлината се прокрадваше през тясно прозорче във формата на полумесец. Земята беше гола, от пръст.
— Докладваха ми, че сте искали да разговаряте с мен — заяви Лепра.
Този, когото бяха ескортирали от Бастилията, четеше седнал в леглото си, опрян на рамката. Маската му от кожа и желязо продължаваше да скрива лицето му. Затворникът затвори книгата и бавно стана. Жестовете му бяха изключително елегантни, държеше се изискано. Маркиз Дьо Ганиер беше рафиниран и галантен мъж, което не му пречеше да е бездушно чудовище.
— Така е, господине. Държах да ви благодаря, че разрешихте да ми дадат нещо за четене.
Лепра прие благодарностите със студено кимване.
— Нещо друго? — запита той.
Скръстил ръце, затворникът изгледа мускетаря от главата до петите и сякаш размисляше.
После рече:
— Знаете кой съм аз, нали?
— Да.
— Действително, разпознахте ме още в момента, когато ви бях поверен, в двора на Бастилията. По очите ми вероятно. И може би по стойката ми. Или, нищо чудно, по гласа…
Лепра не отговори и погледна към Ганиер, който отстъпи крачка назад и се подпря на масичката.
— Спомняте ли си какви бяха последните думи, които ми казахте през онази нощ, на улица „Сен Дьони“? — запита затворникът. — Бяхте се справили с верните ми кучета. Бяхте изтощен, ранен, безсилен, когато насочих към вас пистолета си от височината на седлото на моя кон…
— Казах ви, че всеки човек на честта би слязъл от жребеца си и би извадил рапира…
— Но какво сторих аз? Стрелях, като се целих в сърцето ви и ви оставих полумъртъв.
Лепра безмълвно кимна.