В двора падна мрак, а лакеи, прислужнички и мускетари се движеха насам-натам, повече или по-малко заети.
— Опасна ли е? — запита Дюрийо.
— Много. Не се лъжете, като гледате това прелестно лице и невинния ѝ вид. Пазете се: тя е от жените, които никога не се отказват да съблазняват и живеят заради желанието, което събуждат у мъжете.
По студеното изражение на Лепра Дюрийо разбра, че той говори от собствен опит. След това вниманието му беше привлечено от младите селянки, които Италианката не нае и които флиртуваха весело с двама мускетари край вратата.
— Да ги оставим ли? — запита той и посочи с брадичка оживената групичка.
Лепра прецени всички аргументи за и против, но не успя да отговори. От най-високата кула на замъка, някакъв мускетар съобщи, че се приближават стремително конници.
Ла Фарг, Ленкур и Марсиак пристигнаха вечерта в Марьой сюр И. Ужасно мръсни, те бяха препускали почти без почивка два дни по прашните пътища, под лъчите на безмилостното слънце. Бяха изтощени и не знаеха дали не е прекалено късно, за да разговарят с Ганиер. Въпреки всичко с облекчение видяха кулите на замъка и високите стени, откъдето ги наблюдаваха мъже в сини мантии със сребърни кръстове.
— Кралски мускетари? — учуди се Марсиак. — По-скоро очаквах червени мантии…
— Маркиз Дьо Ганиер е затворник на краля — отбеляза Ла Фарг.
Някакъв мускетар ги спря при вратата, под свода, след като бяха преминали по подвижния мост над ров, целия в храсталаци. Без да слиза от седлото, Ла Фарг подаде документите, подписани от Кардинала, и изчака мускетаря да ги разгледа. Зад него Марсиак свали шапката си и избърса потта от челото си.
— Добре че стигнахме — прошепна на Ленкур.
Разбиращо, той му отговори с усмивка.
— Капитане?
Всички погледи се обърнаха към този, чийто глас прозвуча, което ще рече към Лепра, който идваше насам от двора с Дюрийо. Мускетарят на пост му подаде документите на Ла Фарг, но Лепра не ги погледна, а попита:
— Какво търсите тук?
Осъзна, че е груб, и продължи по-меко:
— Не, по-късно ще ми кажете. И тримата сте жалка гледка, така че напълно сте заслужили малко почивка.
Конниците бяха допуснати да влязат и най-после можеха да слязат от седлата и да стъпят в двора. Лепра нареди да се погрижат за конете им и натовари Дюрийо със задачата да им намери място, където да преспят. Старият капитан поблагодари и сваляйки ръкавиците си, забеляза дама и господин зад един прозорец. Той не познаваше благородника, но жената можеше да бъде само Алесандра ди Санти.
— Животът е пълен с изненади, нали? — рече Лепра, който го следеше с крайчеца на окото си. — Ще ви обясня…
Остриетата дълго се освежаваха на поилката, след което Ла Фарг и Ленкур последваха Дюрийо в една свободна и прашна зала в централната сграда, където трябваше да се задоволят да спят на сламеници. Марсиак остана край кладенеца да разговаря с едната от красивите селянки, които Италианката беше наела.
Тъй като искаше да се преоблече, Ленкур малко по-късно се присъедини към Ла Фарг и Лепра в една приятно прохладна стая. Седнаха около трапезата и няколко бутилки вино. Гасконецът все още не се появяваше, което не учуди и не обезпокои никого.
— Запознах Лепра с най-важното — обяви старият капитан, когато Ленкур влезе.
И докато младежът се настани и си сипа чаша вино, мускетарят обобщи:
— И така, около смъртта на Алхимика от Сенките има тайна, която вие се опитвате да разкриете. Интересувайки се от него, или по-точно от специалиста по магии, за какъвто се представяше, сте открили, че е бил препоръчан на херцогиня Дьо Шеврьоз от виконтеса Дьо Маликорн, която изчезна, след като провалихме плана ѝ да създаде френска ложа на Черния нокът. Остава само Ганиер, нейният пратеник за мокри поръчки…
Ленкур погледна заинтригувано през ръба на чашата си към Ла Фарг, който не му обърна внимание. Лепра въобще не беше споменал за дракона, който се готвеше да изпепели Париж. Дали капитанът на Остриетата не му беше казал нищо?
— Точно така — потвърди Ла Фарг. — Кардиналът ни натовари да разговаряме с Ганиер, но не може нито да попречи, нито да забави размяната, която трябва да се състои. Затова бързахме толкова, опасявахме се да не би преговорите да свършат, преди да пристигнем.