Докато чашата обикаляше масата, Ленкур наблюдаваше Личини.
Питаше се дали йезуитът също го е познал и дали се досеща, че личността му вече не е тайна за никого от присъстващите. Като срещна погледа на бившия шпионин на Кардинала, агентът на папата го освободи от съмненията, като му отправи недвусмислен знак с глава.
Ленкур си помисли, че сега вече и двамата са наясно каква е истинската им самоличност, но нямаше време да продължи да разсъждава.
— Тревога!
Вратата на замъка хвръкна на парчета след оглушителната експлозия на огромен барутен заряд. През входната арка премина облак от прах и парчета дърво, който се разлетя из целия двор. Полетяха гранати и експлодираха вътре, а хаосът нарасна неимоверно.
— Тревога! Тревога!
С рапири в ръце Ла Фарг и останалите излетяха от залата при Италианката, а в същото време пристигнаха и първите мускетари. Клетниците, поразени от взрива и от гранатите, залитаха смаяни, а някои от тях бяха и ранени. Но никой не им се притече на помощ: ужасяващи силуети напредваха стремително сред дима и атакуваха.
— Драааааки!
Докато започваше битката с драките на Карн, Ла Фарг, останал настрана, се опитваше да оцени положението. Огледа се наоколо и си зададе въпроса защо часовите не бяха обявили тревога. Вдигна нагоре очи точно в момента, когато Миниатюриста скочи от крепостната стена. Зловещото създание се приземи тежко, но безпрепятствено насред двора и се изправи с рев. Размахваше тежка рапира шиавоне — детайл, който изненада капитана.
— Лепра! — изкрещя той силно, за да надвика грохота от сражението. — Погрижете се за вашия затворник! Ние ще се справим с това чудовище!
Лепра се беше насочил към червен драк, който най-вероятно командваше нападението. Отказа се да премери сили с него, а докато Ла Фарг, Ленкур и Марсиак се скупчваха около люспестия колос, издаде заповед:
— Дюрийо, елате с мен! Мускетари, дръжте се!
И тръгна, а Дюрийо го последва.
Остави братята си по оръжие да се сражават двама срещу един, а Остриетата да се борят с чудовищен противник, способен да пречупи с коляно гръбначния стълб на всеки смъртен. Обаче нямаше изход. Дългът му повеляваше да пази Ганиер, когото драките бяха дошли да освободят или да убият. Черният нокът беше разпоредил нападението. Но защо беше избрал хората му да превземат замък, след като те можеха много по-лесно да действат между Париж и Марьой? Дали не им беше стигнало времето да се организират и да атакуват по пътя?
Ганиер беше затворен в подземието на една от ъгловите кули. Трябваше да заобиколят голямата централна сграда, за да стигнат; Лепра и Дюрийо го сториха на бегом сред крясъците и дима. Те срещнаха драк, който изваждаше острието си от тялото на едно конярче без оръжие. Без да спират, Лепра го удари с дръжката на бялата си рапира и остави Дюрийо да го довърши, като го прониже със своето оръжие.
Вратата на кулата беше открехната. Лепра я отвори широко с ритник и изненада вътре един драк, който се обърна и насочи към него пистолет. Прозвуча изстрел. Лепра усети, че куршумът го одраска, но скочи срещу врага и жестоко блъсна влечугото с рамо. То едва ли не полетя, заби се в стената и се свлече. Не успя да се съвземе, защото Дюрийо го довърши с изстрел в челото. Двамата мускетари размениха погледи: бяха чудесен тандем.
Изведнъж в помещението отекна ужасен шум от експлозия.
Заряд барут избухна в рова в подножието на кулата, една трета от нея се срина и се понесе лавина от камъни, дърво и прахоляк. Останалата част от изтърбушената кула проскърца, наклони се опасно и накрая се срути. Лепра и Дюрийо успяха като по чудо да се измъкнат навън, преди да бъдат погълнати от гъст облак.
В двора битката продължаваше.
Трима мускетари лежаха в локви кръв, сред десетина трупове на драки. Повечето бяха ранени, така че само няколко души с мантии продължаваха да се сражават, но не отстъпваха нито крачка назад. Встрани от мелето Ла Фарг, Ленкур и Марсиак заедно се бореха с Миниатюриста. Те го предизвикваха, нападаха го отляво и отдясно, принуждаваха го да се върти, отстъпваха, когато той атакуваше, и след това отново тръгваха напред. Бързо разбраха, че не са в състояние да сторят нищо на това могъщо и хитро създание, по чиито люспи остриетата им се плъзгаха. Рапирата шиавоне прониза ръката на Марсиак, а Ленкур непредпазливо се изложи на ноктите на чудовището и те оставиха кървави следи по гърдите му, като разкъсаха дублета и ризата. Колкото до Ла Фарг, заради превръзката на окото си той късно видя юмрука на врага си, който го цапардоса в слепоочието и за момент го замая. Беше само въпрос на време, преди някой от тях тримата да стори още по-сериозна грешка.