И фатална.
Покрити с прах и залитайки, Лепра и Дюрийо се включиха в битката, когато сред мрака прозвуча рог, на известно разстояние от замъка. Тутакси драките прекратиха боя и в строй се приготвиха да напуснат полесражението. Люспестото чудовище се поколеба и с неохота изостави изтощените си противници. След това с три скока се озова върху крепостната стена, за последен път се огледа назад и изчезна в нощта.
В опустошения замък оцелелите се опитваха да осъзнаят какво се беше случило. Скоро си дадоха сметка за реалността и се заеха да помагат на ранените. Оставяйки Дюрийо да се занимава с мускетарите, Лепра се приближи към Остриетата.
— Господи! — възкликна той. — Помислих си, че… Ранени ли сте?
— Нищо сериозно — отговори Ла Фарг.
Двамата други кимнаха с глави, за да го успокоят.
— А Ганиер? — изплашено запита Марсиак.
— Мъртъв е… Какво се случи?
Все още не можейки да повярва, Лепра се обърна и огледа двора, превърнал се в бойно поле, и останките от срутената кула.
— Черният нокът — рече Ла Фарг. — Очевидно са готови на всичко, за да не бъде предаден Ганиер на папата.
Лепра кимна, мислейки си, че Черният нокът доста се потруди, но третият опит да бъде убит Ганиер се оказа успешен.
— Не зная, капитане — обади се Ленкур. — Драките съумяха, без никой да ги види, да взривят кулата. Защо атакуваха, вместо да се задоволят с експлозията, която да убие Ганиер? Защо беше необходим този щурм? Защо рискуваха и дадоха ненужни жертви?
Ла Фарг дълго и мълчаливо се взира в Ленкур.
След това изруга и изтича към новото крило на замъка, там, където се беше настанила Италианката.
— Какво? — възкликна Марсиак и хукна след Ленкур и Лепра, които последваха капитана.
— Отвличане! — обясни мускетарят. — Кърваво отвличане!
Ренесансовият павилион бе потънал в тишина, която предвещаваше нещо лошо.
Намериха лакея на Валерио Личини да се валя по гръб в локва кръв в началото на стълбата.
— Мъртъв е — рече Лепра, след като го обърна.
Нещастникът беше заклан.
Окървавен и с рапира в ръка, Личини лежеше по-високо, на последното стъпало преди първия етаж.
— Този е жив — обяви Ленкур, след като се наведе над него.
Започнаха да викат, бързо претърсиха стаите и намериха двете селянки скрити в някакво килерче, но Италианката беше изчезнала.
Имаше много прозорци от тази страна на замъка Марьой. Един от тях беше широко отворен — близо до него видяха малка обърната масичка и дамска обувка, а тапицерията беше разкъсана.
— По дяволите! — изруга Ла Фарг и удари с юмрук по масата.
2.
Един ден беше достатъчен, за да научи кардинал Ришельо за нападението над замъка Марьой и за ужасяващата равносметка от случилото се. След два дни Ла Фарг, Ленкур и Марсиак се върнаха в Париж и веднага след това капитанът на Остриетата беше призован да се яви в Кардиналския дворец. Сутринта лично Рошфор го въведе във вестибюла, където Ришельо го чакаше, облечен за езда. Кардиналът се беше възползвал от обстоятелството, че кралят ловува в Сен Жермен, за да поеме незабавно към столицата. На четирийсет и осем години, Арман Жан дю Плеси, кардинал Ришельо, си оставаше съвършен кавалер, независимо от крехкото си здраве. Ботушите му бяха прашни и държеше тънък бич в ръцете си в ръкавици.
Ла Фарг влезе с шапка в ръка, поздрави, като се поклони, и зачака. Кардиналът стоеше прав, обърнат към прозореца.
— След няколко седмици — каза той — кралят ще влезе в Лотарингия начело на армията си. В последната минута ще започнат преговори, но нищо няма да спре неумолимия марш на Негово Величество към Нанси. Лотарингската столица ще бъде обсадена много бързо и херцог Шарл IV няма да има друг избор, освен да капитулира… Това настъпление има напълно законни мотиви, най-малкият от които е да бъде принуден Лотарингският херцог да спазва както духа, така и буквата на договорите, които подписва с краля на Франция и като че ли… по-късно забравя. Европейските сили ще ни осъдят, но ще ни оставят да действаме. Естествено, някои от тях ще обвинят Франция, че е анексирала Лотарингия, за да си отвори път към Свещената Римска империя, и естествено, те няма да бъдат далеч от истината… — кардиналът се обърна от прозореца и впери поглед в Ла Фарг. — Както можете да се досетите, всичко вече е готово. И ако Бог пожелае, е възможно при това толкова необходимо начинание да се чуят само няколко топовни изстрела.