Върху един поднос имаше каничка с вино, чаша, чиния с бисквити и чиния с грозде. Ришельо свали ръкавицата си, за да откъсне зърно от грозда, приближи го до устата си, но промени мнението си и го остави обратно.
— Единственото истинско затруднение — поде отново той — е, че Лотарингия е католическа. А на папата не се харесва, когато една католическа страна воюва срещу друга, след като има толкова много протестантски държави. Във Франция „Братството на Светото причастие“, което ме ненавижда, тръби същото и непрекъснато разпространява пасквили, така че остава само Франция да се съюзи с Обединените протестантски провинции срещу Испания, за да…
Кардиналът за момент замълча и се замисли.
— Кралят трудно може да мине без благосклонния неутралитет на папата, когато окупира Лотарингия. Ето защо Франция толкова внимава в последно време да не разгневи с нещо Рим, и дори търси всяка възможност, за да му се хареса. Маркиз Дьо Ганиер беше именно такава възможност. За съжаление, е мъртъв, което е много досадно. Още по-сериозно е това, че сеньор Личини, разбирайте отец Фарио, разбирайте един от най-опитните агенти на Рим, беше пронизан с рапира. Още по-сериозно е, че Италианката беше отвлечена. И то във Франция, под защитата на цял отряд кралски мускетари.
— Четирима от тези мускетари загинаха, монсеньор, а повечето от останалите бяха ранени. Нападението доведе до много невинни жертви сред хората от замъка.
Ришельо отново погледна към Ла Фарг.
Не го ли обвиняваше той подмолно, че се интересува само от дипломатическите усложнения, а въобще нехае за човешките трагедии, причинени от случилото се.
Някой почука на вратата. Появи се Шарпантие, старият и верен секретар на Кардинала.
— Време е, монсеньор — рече той.
— Вече? Добре. Придружете ме, капитане.
Като поведе след себе си Ла Фарг по коридорите на Кардиналския дворец, той запита:
— Това чудовище, с което Остриетата и вие самият се сблъскахте, дракон ли беше?
— Да, монсеньор. Вероятно новороден, неспособен за пълно преобразяване.
— Благодаря ти, Боже. И вие ли смятате, че Черният нокът е подготвил нападението?
Поеха по тясно спираловидно стълбище, което ги отведе до партера.
— А кой друг, Ваше Преосвещенство? Черният нокът имаше сметки за уреждане с Италианката заради историята с Алхимика от Сенките. Освен това, тъй като често е обслужвала папата, Италианката знае тайни, особено интересни за господарите от Великата ложа.
Бързо стигнаха до двора, където на коне ги чакаха няколко благородници, а сред тях и граф Дьо Рошфор.
— Убеден съм, че смъртта на Ганиер не беше основната цел на Черния нокът — добави Ла Фарг. — Черният нокът искаше да плени Италианката.
— Държа да я откриете — рече Ришельо, спирайки, за да си сложи ръкавиците. — Въпрос на дни е папата чрез посланика си да се оплаче на краля. Желая той да може да му отговори, че сеньора Ди Санти е спасена.
— Монсеньор — възрази капитанът на Остриетата, стискайки челюсти, — в този момент много по-страшна опасност, отколкото гневът на папата, заплашва Париж…
— Опасност, която според вас е свързана с Алхимика от Сенките, нали?
— Да.
— А кой знае повече за Алхимика от тази Италианка?
— Но откъде да сме сигурни, че тя все още се намира във Франция, Ваше Преосвещенство? Откъде да сме сигурни, че все още е жива?
— Постарайте се да я откриете.
— Как?
Навеждайки се към Ла Фарг, Кардиналът отговори полугласно:
— Време е да получите компенсация за верността си към Седемте, не мислите ли? Попитайте тях. Те знаят.
Без да чака повече, той отиде към конниците и яхна своя жребец, подпомаган от лакей, който му държеше стремето. След това добави, преди да потегли:
— Впрочем може да бъдете приятно изненадан от добронамереността, която ще проявят познатите ви лица. Не се проваляйте, капитане.
И конниците напуснаха двора след кардинал Ришельо.
В градината на двореца на Арканите Благородника се упражняваше във фехтовка под сенчестия свод на беседка, заобиколена от розови храсти. Беше сам, по риза, а косите му бяха вързани на опашка с кожена лента.
Известно време Магьосницата го наблюдаваше, възхищаваше се на тигровото му изящество и на човешката елегантност на движенията му. След това се приближи и една след друга вдигна, претегли и сравни трите специални рапири, които Благородника беше донесъл и оставил на пейката. Той я гледаше с лека усмивка. Тя избра най-лекото, но и най-стабилното оръжие. Размахвайки го във въздуха, за да раздвижи китката си, се присъедини към Благородника под розовите храсти.