Габриел остави перото и присви рамене.
— Е?
— Онази вечер някой си Касапина е „пазил птичките“, както се изрази Мортен. Познаваш ли го?
— Не.
— А би могла. Касапина се ползва с известност, както други безскрупулни бандити от същата пасмина. Но по последни сведения принадлежеше към двора на улица „Сен Совьор“. Не знаех, че вече не служи на Великия кесар. И се питам защо.
— Да преминеш от служба при Краля на петака при господаря на Кучешкия двор не означава да се издигнеш…
— Точно така.
— Смяташ ли, че Касапина може да е замесен в изчезването на Манон?
— Да.
— А Мортен?
— Възможно е. Не зная.
Марсиак отново нахлупи шапката си и суетно я нагласи под ъгъл.
— Вярваш ли, че Манон… Вярваш ли, че още е жива? — изведнъж запита Габриел с треперещ от вълнение глас.
Нейната дълбока скръб, която тя за първи път проявяваше открито, разчувства Марсиак. Той приклекна до нея, нежно хвана ръцете ѝ и потърси погледа ѝ.
— Истината — каза той благо — е, че не зная нищо.
— Скоро ще станат три дни и три нощи, Никола.
— Да. Впрочем ние не…
Готова да заплаче, но с блеснали от гняв очи тя го прекъсна:
— Само да можеш да си представиш колко се обвинявам!
— Ти нямаш никаква вина, Габриел.
— Но защо потърсих Мортен?
— Може би не си направила грешен избор. Не ти е било известно, че Мортен е свързан с Касапина.
Габриел стана и се отдръпна от Марсиак.
— Опитваш се да ме пощадиш.
Той се изправи. Объркан, като не знаеше какво да каже, започна да чеше космите по бузите и по врата си.
Накрая, след като помълчаха, Габриел се обърна и възвърнала хладнокръвието си, рече:
— Не можем да се надяваме Мортен да ни помогне, ако те разбрах добре.
— Действително, така е.
— Тогава какво смяташ да правиш?
— Време е да ми кажеш кой беше домакинът на празненството, Габриел.
„Утре се явете на обичайната среща. Валомбър ще ви обясни какво да правите“ — беше му казал белият дракон от огледалото.
Сен Люк се беше скрил под един свод на улица „Сен Гийом“, когато преди полунощ Ла Фарг излезе сам от двореца на Ястреба. Невидим, безшумен, мелезът го проследи как се отдалечава, и изчака да кривне по улица „Светите Отци“, за да го последва.
Капитанът бързо се отправи към Сена, където зави надясно по кея Малаке. Това можеше да означава само едно: имаше намерение да влезе в Париж през вратата Нел. Вратите към столицата бяха затворени по това време на нощта. Ла Фарг използваше своя постоянен пропуск, подписан от кардинал Ришельо. Както всички Остриета, Сен Люк разполагаше с подобен документ. Но беше невъзможно едновременно с Ла Фарг да премине през вратата Нел, нито да си позволи да чака да я отворят…
Сен Люк размисли, оцени положението и не се поколеба.
Върна се по улица „Светите Отци“, мина тичешком по „Гълъбарника“ и стигна до абатство „Сен Жермен де Пре“. Без да забавя ход, премина по улица „Сен Беноа“ и по улица „Запарена“, зави надясно по улица „При Сена“, след това наляво по улица „Бюси“ и се озова пред едноименната врата. Пропускът стори чудо, така че мелезът скоро пое по улица „Дофин“. Останал без дъх, Сен Люк за момент си помисли, че е изгубил Ла Фарг. Но запази спокойствие и го съзря точно когато минаваше по Новия мост.
Преследването продължи още по-предпазливо, тъй като Ла Фарг се оглеждаше назад, а пустият Нов мост не позволяваше на мелеза да се приближи. Сен Люк обаче се възползва от мрака. А драконовите му очи виждаха надалече. Той остави Ла Фарг да набере преднина, като се питаше дали ще пресече Сена, или ще се озове на площад „Дофин“. Капитанът не стори нито едното, нито другото. След като за последен път погледна наоколо, той се скри зад пиедестала на Бронзовата виверна в началото на остров Сите.
Ето къде Ла Фарг имаше среща с този Валомбър, за когото говореше белият дракон. „Обичайна“ среща, а мелезът се питаше кога е започнало всичко това. По чия идея? И защо? Не можеше да допусне, че капитанът на Остриетата е предател. Но беше твърдо решен да открие истината.
Камбаните удариха полунощ.
След това минаха десет минути, но никой не се мяркаше. Или Валомбър закъсняваше, или беше дошъл пръв на срещата. Може би вече двамата с Ла Фарг разговаряха. Сен Люк обаче се отказа да се приближи до статуята, за да ги шпионира отблизо. Беше прекалено рисковано. Затова продължи да чака.
Най-после Ла Фарг се появи и ужасно забързан се върна по същия път, по който беше минал на идване. Вероятно отиваше в двореца на Ястреба. Мелезът го съпроводи с поглед, но не помръдна и почти веднага някакъв благородник с шапка и черно наметало излезе иззад Бронзовата виверна.