Доволен, Балардийо изпита възхита от свършената работа, след това грабна лулата на първата си жертва и смръкна от тютюна, който тлееше вътре в нея. Те двамата с Анес бяха изпълнили мисията си. Щяха да освободят конете и никой нямаше да може да ги преследва, когато избягат с Италианката. Неочаквано старият войник забеляза, че има четири постелки около лагерния огън.
Той повдигна вежди.
Как така четири?
Анес пусна на земята часовия, когото беше намушкала, когато четвърти драк изскочи от близката горичка, където го беше подгонила стомашната болка. Изненадани, двамата се гледаха известно време.
Кой щеше да реагира първи?
Дракът носеше пистолет, затъкнат в колана си.
Трупът, към който младата баронеса се беше навела, беше въоръжен по същия начин.
Пистолетният изстрел ги изненада, когато вече се бяха промъкнали в замъка. Лепра безшумно се справи с някакъв часовой на крепостната стена. Марсиак влачеше труп и го скри зад малка каменна ограда. Ленкур се приближи към един драк, който му беше обърнал гръб. А Ла Фарг вървеше към главната сграда, с пистолет в едната ръка и със солидната рапира „Папенхаймер“ в другата.
Изведнъж нещата се промениха.
Последният пост извика „Кой е там?“ откри натрапниците и обяви тревога. Заспалите драки рязко се събудиха и разбраха, че са нападнати. Настъпи суматоха. Чуха се викове. Прозвучаха гърмежи и възползвайки се от почти провалената изненада, Остриета побързаха да нанесат колкото е възможно повече вреди.
Ла Фарг проникна в сградата, повали с куршум в лицето драка, който пазеше на вратата, и с ритник изкърти заключената порта. Торби и бъчвички бяха разпръснати из широка зала, от която се извиваше стълба и водеше нагоре. Вероятно Италианката беше затворена на първия етаж, тъй като останалите не съществуваха или бяха в развалини.
Старият капитан хукна към стъпалата, но се наложи да отстъпи, понеже едър черен драк слизаше и размахваше рапира. Ла Фарг го разпозна и се приготви за бой: беше го виждал в Марьой да се сражава за червения драк, който ръководеше нападението. Черният драк също го съзря и вероятно на свой ред се сети кой е.
Започна сражение и Ла Фарг бързо осъзна, че противникът му е страховит. Влечугото действаше бързо, с мощ и отлично владееше изкуството на фехтовката. Още от самото начало двамата противници се хвърлиха с всички сили в битката. Дракът — защото го ръководеше жестоката му природа, а капитанът — тъй като знаеше, че разполага с много малко време. Остриетата им се кръстосаха, в ритъма на атаките и на финтовите движения от стоманата изскачаха искри. Нито единият, нито другият отстъпваше. Но и не се очертаваше някой от тях да вземе надмощие.
Поне докато Ла Фарг не стори грешка.
Залитна назад и парира несръчно едно нападение, но рапирата изхвръкна от ръката му. Падна по гръб, превъртя се надясно, после наляво, за да избегне два удара, които щяха да го приковат към пода. Успя да изрита драка в глезените. Влечугото се свлече, а Ла Фарг се възползва от това, за да стане и да вдигне с две ръце бъчвичката, която запокити с всичка сила. Тя уцели драка право в челото и стана на трески, а от нея се разпиля барут. Капитанът разбра, че струпаните тук бъчвички са експлозиви, каквито драките използваха при нападението над Марьой. Но черният драк, замаян от удара и ослепен от облака барут, вече се свестяваше. Ла Фарг се хвърли към рапирата си, изправи се, вдигна я високо с две ръце, с острието напред…
… и я заби до дръжката в гърдите на приклекналия си противник.
Дракът бавно се свлече и остана неподвижен завинаги, с кръстосани ръце, в разливащата се локва кръв.
Почти без дъх, Ла Фарг успя да се съвземе, преди да се качи на горния етаж. Намери Италианката, която представляваше окаяна гледка. Не я бяха били, нито малтретирали, но дните, прекарани в плен и в ужас, ѝ се бяха отразили зле. Беше мръсна и разрошена, все още облечена с роклята, с която я отвлякоха. Изплашената жена стоеше с гръб към стената. Ръцете ѝ бяха завързани, а на очите си имаше превръзка.
— Аз съм — обяви капитанът на Остриетата.
— Ла… Ла Фарг ли?