Балардийо разбра, че действията му са безрезултатни.
Разбра също така, че са изгубени, ако не стори нещо.
— Продължавайте!
Балардийо хвана здраво юздите и принуди коня да му се подчини и да се обърне на обратно. Преди Анес да успее да реагира, той потегли назад. Без да мисли, тя го последва.
Балардийо се носеше като вихър срещу дракона, който с блесналите си от гняв очи изглеждаше още по-решителен. Срещнаха се малко след моста над някаква пресъхнала река. Старият войник възпламени поредната граната. Съществото се хвърли към него. То събори конника и жребеца. Конят изцвили болезнено, а двамата противници се оваляха в праха и изчезнаха от погледа на Анес, като се стовариха в сухото корито. Чудовището се изправи първо. Разпенено, то започна да дири наоколо и видя Балардийо, който бягаше, залитайки. Драконът забеляза, че около врата му е стегнат ремък и някаква тежест виси под гърдите му.
Торбата с експлозивите на Балардийо гръмна и разкъса дракона пред очите на Анес, която беше скочила от седлото и пристигаше с рапира в ръка. Тя инстинктивно закри лицето си с лакът и не можа да сдържи изпълнената си с отвращение гримаса, когато откри какво е останало от люспестото същество.
След това се обърна към Балардийо, който се държеше изправен, но залиташе като пиян, с кърваво чело и с изкълчено рамо. Тогава младата жена си рече, че никога няма да забравят деня, когато Балардийо уби дракон. Тя се усмихна…
… но бързо лицето ѝ застина.
— Внимавай! — изкрещя и посочи с пръст.
Все още замаян, старият войник наведе очи към гранатата, която не беше експлодирала заедно с другите и чийто фитил догаряше в краката му.
Шумът от взрива удави вика на Анес.
3.
Конниците пристигнаха в галоп в двора на хана. Веднага скочиха от седлата и вдигайки ранения, от когото се стичаше кръв, едва не избиха вратата, за да влязат вътре.
— Направете място! — разпореди се Ла Фарг.
Той носеше Балардийо. Анес, Марсиак и Лепра му помагаха. Заедно сложиха изпадналия в безсъзнание стар войник да легне на първата изпречила се пред тях маса. Ленкур и Алесандра вървяха след тях.
В голямото общо помещение клиентите ставаха от местата си и се отдръпваха. Ханджията не знаеше къде да се дене, но не можеше да откъсне поглед от умиращия, чиято дясна страна представляваше дълбока рана.
— Лепра — заповяда Ла Фарг, — провери дали някой не ни следи!
Мускетарят кимна и излезе.
— А ти, Марсиак, от какво имаш нужда? — попита капитанът.
Гасконецът беше започнал да срязва и да разкъсва парцалите от почернелите дрехи, които бяха залепнали към раните и изгарянията на Балардийо.
— Трябва ми вода и чисти чаршафи — отговори той. — И памучни превръзки.
— Чу го! — кресна Ла Фарг на ханджията.
Мъжът не реагира веднага, но все пак кимна и се забърза.
— А също и ремъци! — заяви Марсиак. — Въжета, панделки, каквото и да е подобно!
Трябваше да пристегне по-добре раните, тъй като до този момент беше действал по спешност.
Със сълзи в очите, Анес се наведе над Балардийо. Тя му говореше нежно в ухото и галеше челото му, покрито със сажди, пот и кръв.
Ла Фарг се обърна към Италианката и ѝ рече:
— Госпожо, трябва веднага да тръгнете, за да стигнете колкото е възможно по-бързо в Кардиналския дворец. Само там ще сте на сигурно място.
— Но не мога да ви оставя така — възрази красивата шпионка. — За да ме спаси този мъж…
— Името му е Балардийо.
— За да ме спаси, той…
— На първо място е мисията ни, госпожо. Ленкур, ако обичате…
Младият мъж кимна и поведе Италианката.
— Елате, госпожо. Ще ви съпроводя.
Тя го последва, тъй като той здраво я теглеше за ръката.
— Благодаря — каза. — Благодаря от сърце…
Но Остриетата не даваха пукната пара за нейната благодарност: един от тях умираше.
Анес продължи да се опитва да ободри Балардийо, който най-вероятно въобще не я чуваше. Марсиак пошепна на Ла Фарг:
— Ще сторя всичко, което е по силите ми. Но е необходим хирург.
Капитанът кимна и запита гръмогласно:
— Има ли някъде наблизо хирург?
Отговориха му с „не“, а ханджията се върна с леген, в който носеше всичко поискано от Марсиак, и рече:
— На село сме, господа. Най-близкият лекар е в предградието Сен Виктор.
— Ще изгубим много време, ако отидем до Париж и доведем хирург — разсъди на висок глас Ла Фарг. — По-добре всички да потегляме…
— Балардийо не може да язди. Изгубил е страшно много кръв. Това ще го убие.