— Имам каруца — предложи един добряк от присъстващите.
— Вземете.
Присвивайки болезнено клепачи, Сен Люк грабна очилата си. Току-що се беше събудил и се опитваше да свикне със светлината. Започна да вижда много по-добре, когато драконовите му очи се оказаха защитени от червените стъкла. Главоболието започна да отшумява.
— Благодаря.
Намираше се сред спокойна, скромна стая, лежеше на тясно легло. Беше напълно облечен или почти: дублетът му висеше на рамката на един стол. Шапката му стоеше на масата, до втъкнатата в ножницата рапира и до кожения му портупей.
Този, който любезно му подаде очилата, беше седнал до леглото.
Елегантен, около трийсетгодишен, с посивели коси — това беше благородникът, с когото Ла Фарг тайно се срещна през миналата нощ, а мелезът го проследи до обителта „Света Богородица“.
След това някой го удари по главата.
— Къде сме?
— У дома, на улица „Каноничен съвет“.
Мъжът се усети, че Сен Люк гледа към рапирата си.
— Тук сте на сигурно място — рече той. — Аз не съм ви враг.
— В такъв случай защо ме нападнахте през нощта?
— Не знаех кой сте. След като разбрах, трябваше да се допитам.
— До кого да се допитате?
Мъжът се засмя.
— Добре — съгласи се Сен Люк. — Тогава, за какво да се допитате?
— Какво да правя с вас. И каква част от тайната мога да ви разкрия.
Седнал на леглото, мелезът се обърна към домакина си и се облегна на стената.
— Кой сте вие? — запита той.
— Името ми е Валомбър.
— Нещо повече?
— Дракон съм.
— Вярвам ви. Но какво общо имате с капитан Ла Фарг?
— И двамата служим на едни и същи господари.
— Обяснете ми.
— Мога. Но не предпочитате ли да чуете истината от устата на вашия капитан?
— Да започнем с вас.
Марсиак стори всичко възможно, за да запази живота на Балардийо въпреки ужасяващите му рани. След това Остриетата го качиха на каруцата, която любезно им бе предложена, и го отведоха в Париж. Старият войник лежеше върху сложени един върху друг два дюшека, за да не усеща неравностите по пътя. Анес се настани до него, за да го наблюдава, да го успокоява, че ще се оправи и че всичко ще бъде наред. Ла Фарг пое юздите, а гасконецът ги следваше на кон. Трябваше да спират на два пъти, за да стегнат ремъците около раните на клетника.
Когато пристигнаха в двореца на Ястреба, Лепра ги чакаше. Той беше пристигнал преди тях в галоп и се погрижи да намери хирурга, към чиито услуги кралските мускетари често прибягваха — същият, който го беше лекувал, когато Ганиер едва не го уби на улица „Сен Дьони“. Отнесоха Балардийо в кухнята, където го настаниха върху голямата дъбова маса. След това хирургът помоли да го оставят да прегледа пациента. Беше дошъл с помощник и нямаше нужда от други хора. Ако възникнеше нещо спешно, щеше да ги повика.
Останалите чакаха в двора с Гибо, Андре и нежната Наис, която нервно мачкаше престилката си и изтръпваше при най-малкия шум, при най-лекото движение.
Най-после хирургът се появи, бършейки ръцете си със стар пешкир.
— Някой вече се е погрижил за този мъж — рече той. — Кой го е сторил?
— Аз — отговори Марсиак.
— Лекар ли сте, господине?
— Не, но малко не ми достигна, за да стана.
— Както и да е, без вас приятелят ви нямаше да оживее… Впрочем той все още не е в безопасност. Ни най-малко.
— Може ли да бъде спасен кракът му? — запита Ла Фарг.
— Боя се, че не — отговори хирургът.
При тези думи Анес се обърна рязко, развълнувана и гневна. Лепра я прегърна и я дръпна настрана.
— Кракът е сериозно увреден — компетентно продължи хирургът. — Трябва да бъде ампутиран. Обаче… Обаче се съмнявам, че вашият приятел ще издържи подобна операция. Вече е изгубил много кръв. И не е млад.
— Не мога да ви разбера, господине — рече Ла Фарг. — Какво ни съветвате?
— Кракът е изгубен. Трябва да го отрежем, но се налага да рискуваме и да почакаме раненият да събере малко сили, за да понесе изпитанието. Казах ясно: да рискуваме. Ако протакаме и ужасната рана на крака се възпали, приятелят ви ще почине.
— Значи искате от нас да заложим на ези-тура…
— Искам да направите избор, понеже приятелят ви не е в състояние да мисли сам…
Неподвижна и смъртнобледа, Анес видя, че капитанът на Остриетата се обърна към нея.
— Струва ми се, че ти трябва да вземеш това решение, Анес — заяви Ла Фарг. — Но ако не можеш да го сториш, ще го взема аз.
Благородника слезе от седлото сред развалините на Черната гора и задържа коня за юздата. Без да произнесе нито дума, той разгледа още димящите руини на основната сграда, после и труповете, които оцелелите подреждаха пред стената. Живи бяха останали само неколцина драки и повечето от тях бяха ранени. Италианката беше избягала. Колкото до Миниатюриста, той беше изчезнал.