Катастрофа.
Благородника вдигна очи към Магьосницата, която остана на жребеца си. Размениха дълъг и изпълнен с безпокойство поглед, но пристигането на трима конници наруши общуването им.
Беше Керес Карн с двама от войниците си. Прашен и потен, червеният драк имаше кървава превръзка на дясната ръка, точно над лакътя.
— Намерихме го — заяви той и скочи от коня.
— Мъртъв ли е? — запита Благородника.
— Да. В коритото на някаква пресъхнала река, на половин левга оттук. Следите ни отведоха дотам.
— Мъртъв ли? — възкликна Магьосницата недоверчиво. — Миниатюриста е мъртъв?
Керес Карн не сметна за нужно да отговаря. Впрочем той предпочиташе да си няма работа с жени. Общуваше само с Благородника.
Обзет от гняв, дракът стисна челюсти.
— Какво? — обади се с треперещ глас. — Кой е посмял…?
— Вождът им се казва Ла Фарг — обясни червеният драк. — Познах го. Той беше в замъка Марьой.
— Искам да си плати — разпореди се Благородника. — Искам да страда и да умре.
Операцията мина добре, след което отнесоха Балардийо в стаята му. Хирургът беше доволен, но остана предпазлив: можеха да се надяват на успех, ако пациентът успееше да преживее нощта. Той даде инструкции и обеща да се върне на сутринта. След това си тръгна и отнесе отрязания крак, докато Наис миеше кухнята с пълни с вода ведра. Старият войник потъна в дълбок сън, а Остриетата не можеха да сторят нищо друго, освен да чакат.
Тъй като се усещаше ненужен и ненавиждаше чувството на безсилие, Марсиак се изми, смени дрехите си и като остави тези, които очакваха да разберат каква ще е съдбата на Балардийо, напусна двореца на Ястреба, опитвайки се да си внуши, че не бяга.
Впрочем не трябваше ли действително да уреди нещо?
Изтощен, но неспособен да намери покой, пое по дългата улица „Сент Маргьорит“, после по „Месарска“, която беше нейно продължение, премина през вратата Сен Жермен и навлезе в квартала около улица „Арфа“. На улица „Миньон“ попадна на идеалната за целта му кръчма. Влезе, поръча чаша ракия и облегнат на тезгяха, впери поглед към къщата, където според Габриел се беше състояло празненството, след което младата и красива Манон изчезна.
Беше голяма буржоазна сграда със солиден портал и с двор, който я отделяше от улицата. Собственикът беше богат и властен мъж, който напоследък водеше дискретен живот. Наричаше се Кусти, беше вдовец и дълго време минаваше за съдията в Шатле, от когото всички се бояха. Вече не раздаваше присъди, но остана много влиятелен. Хората говореха, че е лош и скъперник. За доказателство, беше наел само един стар слуга, когото често потупваше.
След като пресуши чашата си, Марсиак се почувства леко замаян. Всеки друг на негово място би се сетил, че не е хапнал нищо от предишната вечер, и би се подкрепил. Но Марсиак си беше Марсиак: поръча си отново ракия, докато съставяше своя план. Някакъв вътрешен глас му нашепваше настоятелно, че плана не го бива, но гасконецът никога не слушаше този глас, затова животът продължаваше да го изненадва. Впрочем алкохолът принуждаваше гласа да замълчи.
Марсиак обърна и трета чаша, след което тръгна да обикаля квартала.
Първо трябваше да намери чифт дебели ръкавици.
После — да купи газ за лампа.
В края на краищата Анес задряма до Балардийо.
Когато отвори клепачи и се изправи във фотьойла, падаше мрак, в стаята гореше свещ, а старият войник я гледаше, обърнал към нея глава на възглавницата.
Смъртнобледен, с изострени черти и с черни кръгове под очите, той нежно се усмихна.
— Ку-ку, хлапе — промълви с глас, пресипнал от стенанията, когато трионът режеше костта му. — Ето, че пак сме заедно…
— Ти… Ти се събуди? Отдавна ли?
— Не, успокой се… Толкова сладко спеше, че не ми даде сърце да те будя… И всичко изглеждаше толкова… Всичко беше толкова спокойно.
Анес го наблюдаваше недоверчиво, не знаеше какво да му каже, а очите ѝ едновременно блестяха от щастие и сълзяха. Балардийо говореше с нея. Балардийо не беше мъртъв. Балардийо беше тук и щеше да остане завинаги, както я успокояваше, когато тя беше малка.
— Защо — запита той — нищо не ме боли?
— Натъпкан си с отвара от златен блян.
— Златен блян ли?… Боже мой… върши чудеса.
— Лепра го донесе. Вероятно го използва, за да облекчи болките, които му причинява рансата…