— Отскоро — отговори Сен Люк.
Ла Фарг осъзна, че беше усетил присъствието му, защото мелезът бе пожелал да стане така. Сен Люк беше рожба на нощта.
— Шпионираш ли?
— Наблюдавам. Кои са Пазителите, капитане?
Ла Фарг замръзна, след това побутна чинията си настрана.
— Обичам да гледам този, с когото говоря — рече той.
— Добре.
Облеченият в черно мелез изплува безшумно, сякаш от нищото. Както обикновено, на светлината първо се появиха алените стъкла на очилата му.
Сен Люк седна край масата, срещу стария благородник.
— Кои са Пазителите, капитане?
— Щом задаваш въпроса, вероятно знаеш и отговора.
— Искам да ви окажа благоволение, капитане.
— Благоволение ли? Ти?
— Благоволението да ви предоставя възможността да обясните.
— Откога трябва да се отчитам пред теб?
— Откакто служа, бия се и убивам по ваша заповед. Кои са Пазителите?
— Те са една от причините, поради които човешкият род не е унищожен, нито заробен от драконите. Те действат в сянка и… бдят. Дракони са, но знаят, че времето на расата им на този свят изтече и че единственият им изход е да живеят в разбирателство с хората или скрити сред тях.
— И вие им служите.
— Да.
— Откога?
— Всичко започна преди пет години. След Ла Рошел.
— Кардиналът знае ли?
— Знае. Винаги е знаел. Те прикриват целите си и някой може да се усъмни в намеренията им, но Пазителите не са врагове на Франция. Напротив, без тяхна помощ шатленките нямаше да съществуват. Не можеш да си представиш какви услуги са ни правили в миналото.
— Няма значение. Искам да зная на кого служа. Искам да зная заради кого убивам и заради кого може да бъда убит.
Сен Люк стана и си тръгна.
Невъзмутим, Ла Фарг проследи как той изчезна в мрака, след това сведе очи към масата и към стоманения пръстен с печат, който мелезът беше оставил там.
Благородника и Магьосницата се прибраха посред нощ.
След като изгориха мъртъвците сред руините на Черната гора, те бързо се върнаха в Париж, почти без да разговарят, последвани от Керес Карн и въоръжените драки, които бяха оцелели след атаката на Остриетата. Дворецът на Арканите беше осветен, когато пристигнаха. Учудиха се, слязоха от конете и когато дочуха смях от градината, размениха погледи, изпълнени с любопитство и загриженост.
Там намериха Госпожицата и Ересиарха, които вечеряха на светлината на факли.
Съдията Кусти се събуди внезапно, когато една ръка в дебела кожена ръкавица затисна устата му. Тутакси мъжът, който го беше издебнал в леглото му, изсипа върху неговото лице течност, чиято миризма веднага разпозна: беше газ за лампа. Той се опита да окаже съпротива, но газта проникваше в очите му и течеше по скулите, мокреше косата му и възглавницата. Погълна малко, задави се, доповръща му се. Но ръката, която възпираше виковете му, стискаше здраво и непознатият се беше стоварил върху него с цялата си тежест. Ужасѐн, Кусти напразно се мъчеше да се отскубне, а газта течеше.
Когато бутилката беше изпразнена, Марсиак я захвърли в ъгъла на стаята и изчака съдията да се успокои, да дойде на себе си. Едва тогава леко отпусна хватката, за да покаже на жертвата, че се държи разумно. Кусти остана неподвижен, с увити около голите му крака завивки. Изцъклените му очи шареха наляво и надясно. Дишаше задъхано, гърдите му се повдигаха, а от ноздрите му излизаше мръсна пяна. Присви клепачи и се опита се да види лицето на гасконеца на светлината на свещта, оставена на масата до леглото. Беше сигурен, че загаси тази свещ, преди да си легне, както правеше всяка вечер.
— Ударих по главата слугата ти. Това означава, че така да се каже, сме сами. Може да викаш колкото щеш, но няма да постигнеш нищо, само ще ме ядосаш, тъй като ненавиждам виковете. Искаш ли да ме разгневиш?
Съдията направи знак с глава, че няма такова намерение. Дъхът на гасконеца смърдеше на алкохол, а очите му блестяха мрачно, като на пиян човек. Обаче, изглежда, се владееше отлично, което беше особено обезпокоително.
— Добре. Защото в противен случай ще взема тази свещ, ще приближа пламъка към лицето ти и към омаслените ти коси. Знаеш какво ще последва, нали?
Кусти бавно кимна, убеден, че е във властта на опасен безумец. Тъй като не можеше да завърти главата си, той се опита да се обърне настрана, когато Марсиак протегна свободната си ръка, за да докопа свещника и да приближи свещта. Ужасеният поглед на съдията проследи движението на пламъка.
— Сега — поде гасконецът — ще отдръпна дланта си от устата ти. Ще бъдеш ли послушен?