В своята тъмница Кусти прилепи око към отвора за дишане. И тъй като видя, че гасконецът си тръгва, го запита с жалостиво гласче:
— Кога ще се върнете да ме освободите?
— Кой ти каза, че ще се връщам? — отвърна Марсиак, без да се обръща.
— Но… Но трябва да се върнете! Слугата ми не подозира за съществуването на това място! Никой не го знае! Невъзможно е да намерят входа!
— Предполагам, че си се подсигурил да не се чуват навън виковете, които издава клетото дете, нали?
— Милост! Трябва да се върнете! Аз… Аз ще умра!
— Колко трогателно!
Марсиак продължаваше да се отдалечава бавно, но решително.
— Зная кой сте! — тогава изкрещя съдията. — Зная!
— Това вече въобще не ме безпокои…
— Сега си спомних! — добави безнадеждно Кусти. — Вие бяхте тук в паметната вечер! Бяхте заедно с тези, които ни нападнаха! Заедно с тези, които прекъснаха церемонията на виконтесата! Аз… Аз ви видях!
Държейки Манон в ръце, гасконецът стигна до тясната стълба.
— Енергията на дракона се разпиляваше! Всички се опитваха да избягат, аз хукнах към конюшнята, когато… Бяхте вие!
— И какво?
— Пощадете ми живота и ще ви помогна! Ще ви кажа всичко, което зная за Черния нокът! Ще ви кажа всичко, което зная за тайните на посветените! Всичко, което зная за Маликорн!
Тъй като почувства, че любопитството му се разпали, Марсиак спря.
— Маликорн ли? Тя изчезна, без да остави следи… Сбогом, Кусти.
— Но виконтесата се завърна! Маликорн! Сега държи да я наричат Госпожицата, но пак си е тя! Маликорн се завърна!
Съдията предполагаше, че с него е свършено, и избухна в ридания.
Но Марсиак разсъждаваше.
4.
Анес едва намери сили да свали ботушите си, преди да заспи. Събуди се облечена, легнала напряко на леглото. Първите слънчеви лъчи проникнаха през отворения прозорец. Птичките пееха и Париж се изпълваше с оживление. През лятото животът започваше рано. Трябва да беше малко преди шест часа.
Младата баронеса Дьо Водрьой стана и се протегна. Беше спала непробудно, но пак я измъчваха кошмари, отново се появи големият черен дракон с бляскавия скъпоценен камък на челото и тя видя как Париж изчезва сред пламъци и викове.
Разтревожена, тя се облегна на прозореца. Затвори очи. Опита се да диша спокойно.
Дворецът на Ястреба се събуждаше безметежен, в съзвучие с града и с големите предградия.
Андре скоро щеше да отвори вратите на конюшнята, които винаги скрибуцаха, когато се удряха в стената. Куцук-куцук, чичо Гибо бързаше на свой ред да посрещне първите снабдители, а дървеният му крак ехтеше по паветата в двора. Красивият тембър на гласа на Наис се чуваше отдолу: срамежливата прислужничка си тананикаше песничка рано сутринта, когато предполагаше, че никой не я чува. Ла Фарг също щеше да стане скоро. Беше времето, по което понякога Марсиак се връщаше, а преди изглеждаше напълно възможно да се сблъска с Алмадес, вече приключил с упражненията си по фехтовка; независимо от сезона, той се миеше навън, с голи крака и гърди. Ленкур вероятно четеше, а само Бог знаеше къде беше и какво правеше Сен Люк.
Ами Балардийо?
Анес не подозираше, че Балардийо беше починал в съня си.
Изтощеното му сърце просто беше спряло да бие.
Архай
1.
Тъй като горещината не позволяваше да се чака, трябваше да погребат Балардийо веднага след като почина. Сбогуването с него беше скромно. Церемонията се състоя сутринта в един параклис, подир което Остриетата отнесоха тялото до гробището, под сияйното небе, където грееше слънце от бяло злато. Вървяха бавно и равномерно, въоръжени, носейки ковчега на раменете си. Ла Фарг и Ленкур — отдясно, а Лепра и Марсиак — отляво.
Анес дьо Водрьой ги следваше, облечена в черно, с кървавочервени ръкавици, с шапка без перо, с ботуши и рапира на кръста. Гибо куцаше тежко след нея. После идваше ред на Наис, която ридаеше и стискаше към тялото си някакво ковчеже, а Андре беше прегърнал девойката през кръста, за да я подкрепя. Заедно с кюрето и с двете деца, които му помагаха, бяха много малко хора. А тези, които се отдръпваха пред скромния кортеж, тези, които гледаха как минава, тези, които се кръстеха, преди да продължат нормалния си живот, без повече да се сещат за видяното — те никога нямаше да научат какъв човек е бил Балардийо.