Възцари се мълчание.
— Мислех, че Сен Люк ще се появи — рече най-после Ленкур.
— От три дни не съм го виждал — отговори гасконецът.
— Ако беше дошъл с нас в Черната гора…
— … Балардийо може би щеше още да си е жив, да.
— Беше тук през нощта, когато Балардийо предаде Богу дух — заяви Лепра. — Гибо го е видял да разговаря с Ла Фарг в градината.
— И какво е станало? — запита Марсиак.
— Не зная. Капитанът не пожела да ми разкрие нищо за онова, което са си казали.
— Но нали Сен Люк все още е един от Остриетата? — с безпокойство в гласа се обади Ленкур.
— Остриетата! — грозно се разсмя гасконецът. — Или каквото е останало от тях…
Лепра го погледна укорително.
— Какво? — повиши глас Марсиак. — Ти отново облече мантията, никой не знае къде е Сен Люк и няма гаранция, че ще се върне, а Алмадес и Балардийо умряха. Пресметни: останахме само Ленкур и аз.
— И Анес — поправи го мускетарят.
— Анес ли? — възкликна Марсиак и стана. — Толкова зле ли я познаваш? — той посочи с пръст нагоре. — Знаеш ли, че в този момент тя си стяга багажа? Багажа!
— Ти не…
Гасконецът разпери ръце и се завъртя, сякаш за да призове останалите за свидетели.
— Впрочем кой би могъл да я укорява? — запита той. — Не ми казвай, че според теб завръщането на Остриетата е било грешка.
Лепра не отговори, а Марсиак добави с огорчение:
— Габриел беше права и щях да сторя добре, ако я бях послушал. Първият ни мъртвец не беше ли достатъчен? Трябваше ли да погребваме Алмадес и Балардийо след Бретвил?
— Марсиак! — рече Ленкур.
Марсиак млъкна и се обърна.
Видя Анес.
— Тръгвам — заяви тя. — Аз… Аз няма да се върна.
Младата баронеса си тръгна.
— Анес! — повика я Лепра с известно закъснение.
— Остави я — каза му Ла Фарг тихо, но твърдо — той стоеше в рамката на вратата към градината. — Остави я да си върви.
Мускетарят се поколеба, изруга и все пак полетя след Анес.
Настигна я в двора, където тя се готвеше да възседне един вече оседлан кон.
— Анес! — успя да произнесе.
Тя го изгледа спокойно, хванала с две ръце юздите.
Лепра не можа да намери нужните думи:
— Анес, аз…
Усмихна му се нежно и тъжно.
— Сбогом, Антоан. Пази Никола, моля те! И кажи на капитана, че не му се сърдя.
След това тя смушка хълбоците на жребеца и премина през вратата.
За момент Лепра остана сам на двора, под безмилостното слънце. Най-после, когато реши да се прибере, срещна на каменното стълбище Ла Фарг, който вървеше с уверена крачка.
— Къде отивате, капитане?
Старият войник не спря.
— Да говоря с Италианката — отвърна той. — Тази комедия от тайни ми дойде до гуша!
— Но тя е зорко пазена в Кардиналския дворец, за да не рискува нищо! — заяви Лепра, докато Ла Фарг минаваше през двора. — Няма да ви позволят да се приближите до нея!
— Тогава ще трябва да ме убият — обеща капитанът на Остриетата, без да се обръща и без да спира.
В парка на Кардиналския дворец Алесандра четеше до фонтана, където като малък бъдещият Луи XIV едва не се удави. Беше седнала под сянка, на една пейка, и изглеждаше напълно безразлична към десетте гвардейци на Кардинала, които, разпределени наоколо, с рапири на кръста и с мускети на рамо, бдяха за сигурността ѝ. Харибда и Сцила, дракончетата близнаци, дремеха от двете страни на прелестната шпионка. Те повдигнаха глави и заедно погледнаха в една и съща посока, когато шумът от някаква разпра привлече вниманието им.
Насред алеята двама часови с червени мантии не разрешаваха на Ла Фарг да премине. Всички повишиха глас. Независимо че капитанът на Остриетата имаше пропуск за Кардиналския дворец, нарежданията на Негово Преосвещенство бяха категорични: никой нямаше право да се среща с Италианката без специална заповед, подписана от неговата ръка. Но Ла Фарг не искаше да чуе нищо. Скандалът всеки момент можеше да премине в схватка.
Алесандра стана с намерението да се намеси, преди нещата да загрубеят.
— Господа!
Но гвардейците ѝ попречиха и дори, глухи за протестите ѝ, я поведоха бързо далеч от опасността, без особено да се церемонят. Това видимо нервира дракончетата.
— Сцила! Харибда! Спокойно! — нареди Италианката на малките домашни влечуги.
Те веднага се подчиниха и престанаха да ръмжат.
Капитан Ла Фарг падна, ударен с приклад.