Скоро Ла Фарг дойде на себе си, но черепът жестоко го болеше.
Лежеше върху пейка, а Италианката беше сложила студена кърпа на челото му.
— Това, което сторихте, беше много глупаво — рече тя, когато видя, че той се съвзема.
— Исках да се срещна с вас и да разговаряме.
— Въпреки това.
— Но все пак постигнах целта си, нали?
— Нима бяхте предвидили да ви счупят главата, за да се приближите до мен? — иронично подхвърли тя и стана.
Ла Фарг седна и прилепи влажната кърпа към врата си.
— Не — призна той неохотно.
— Можеха да ви убият.
— Ами! — той разгледа елегантния вестибюл, в който се намираха. — Къде сме?
— В Кардиналския дворец — отговори хубавата шпионка и напълни две чаши с бяло вино. — В покоите, където съм отседнала… Имаха намерение да ви хвърлят в тъмница, но успях да убедя господин Дьо Ньовел да ви повери на мен, докато решат каква ще е съдбата ви. Впрочем вие официално сте арестуван, а мотивът е, че сте се опитали да пребиете един гвардеец, като сте бутнали в него друг гвардеец. Много лошо.
— Ньовел ли? — рече Ла Фарг и направи болезнена гримаса.
— Той е младият енсин, който командва отряда, изпратен да ме охранява.
— Да ви пази.
— Да. И така може да се каже.
Алесандра дойде да седне до Ла Фарг и му подаде чаша. Изтощен, старият капитан махна влажната кърпа от врата си, сложи я на бедрото, взе чашата и благодари.
— Наистина постъпихте много глупаво — рече Италианката, вместо да вдигне тост.
Отпиха едновременно по глътка бяло вино, след това известно време помълчаха.
През отворения прозорец нахлуваха песните на птичетата, накацали по дърветата в парка.
— Тази сутрин погребахме Балардийо — съобщи Ла Фарг, гледайки жълтото отражение на виното в инкрустираната си чаша.
— Аз… Аз не знаех.
— По-малко от три седмици след Алмадес…
— Съжалявам. Искрено.
— Бяха храбри и добри мъже. Никой от тях не заслужаваше да загине така… Може би утре ще падне още някой. Може да е Ленкур, Марсиак, Лепра. Може да съм аз… Не смятате ли, че всичко това си заслужава да дадете някакви обяснения? — заключи той и се втренчи в Италианката.
Развълнувана, тя стана и отиде до прозореца.
След това се обърна към Ла Фарг, известно време отвърна на погледа му и накрая сухо кимна.
— Благодаря, госпожо — рече капитанът и стана на свой ред. — Да започнем с вас, съгласна ли сте? Научих от Пазителите, че им служите, също както и аз.
— Истина е.
— Но също така служите и на папата.
— Както вие служите на Кардинала. Впрочем случва ми се да работя и за собствено удоволствие, за разлика от вас. Човек трябва някак да печели, нали?
Ла Фарг не отговори.
— Ако си спомням добре — поде той, — вие ми бяхте подсказали за принадлежността си към Седемте…
— В онази незабравима вечер в Лисичарника, така е. Преди събитията неочаквано да се развихрят трескаво…
— Преди за малко да ме предадете в жертва, заедно с хората ми, на драките, които ви преследваха, искате да кажете.
— Бях в безнадеждно положение, капитане. Трябваше на всяка цена да се отърва от тези драки и най-вече от техния магьосник. Наистина, използвах ви. Но това беше за общото благо, повярвайте ми — тъй като притежавах сведения, които трябваше да предам колкото може по-бързо на папата и на Пазителите — Алесандра нервно изпи виното си и се опита да си възвърне спокойствието. — Впрочем не смятам, че съм била неблагодарница. Без мен щяхте ли да плените Алхимика от Сенките?
— Права сте. Всъщност кой е този дракон? И каква цел преследваше? Вече не вярвам, че амбицията му е била да отвлече кралицата. Не вярвам също, че е действал сам.
Красивата Италианка продължително впери поглед в Ла Фарг, а през това време размишляваше. След като взе решение, тя запита:
— Какво знаете за Арканите, капитане?
Хванат натясно, той не отговори. Тогава тя го повлече към съседната стая.
— Елате.
Близо до леглото с колоните имаше голяма клетка. Затворените там дракончета се оживиха веднага щом господарката им влезе, обаче тя не им обърна никакво внимание. От този момент Сцила и Харибда започнаха ревниво да дебнат движенията на капитан Ла Фарг.
— Вижте — рече Италианката и посочи към малка кръгла масичка.
Върху нея бяха подредени карти таро, редом до мастилница и перо. Повечето от тях бяха наименувани, покрити със странни надписи. Ла Фарг се наведе. Бяха великолепни и носеха показателни имена, но той не разпозна нито една от тях.
— Това са двайсет и двата големи аркана на карти таро — обясни му Алесандра. — На драконово таро всъщност.