Погледът на капитана галеше картите.
— Тъкачката — четеше той. — Благородника с Гарвана, Пазителката, Слепия миниатюрист, Астролога, Влюбената куртизанка…
— Това таро се използва за магии.
— … Коронования ересиарх, Архитекта, Безпаметния крадец…
— Служи и за предсказване на бъдещето. Но не само.
— … Учителя по фехтовка, Госпожицата от кулата, Убиеца, Неподвижния поклонник…
— Впрочем по съвсем други причини ни интересуват тези аркани. Или тези остриета, както още ги наричат.
Алхимика от Сенките?
— Какво ще рече това? — запита Ла Фарг и сложи пръст върху последната карта.
— Арканите са ложа на Черния нокът — обясни Италианката. — Всичките са дракони и всеки носи бойното си име, което отговаря на определен голям аркан от драконовото таро. Алхимика беше един от тях, както и драконът, който ме отвлече, с него вие се сражавахте, за да ме спасите.
— Кой беше той?
— Миниатюриста.
— Значи този — рече капитанът и посочи картата на Слепия миниатюрист върху масата.
— Да — отговори Алесандра, докато Ла Фарг отново разглеждаше разстланите карти.
— Ако големите аркани са двайсет и два, това означава…
— … че ложата на Арканите наброява точно толкова членове ли? Съмнявам се. В интерес на истината, не зная. Дори и да са само десетина…
— Но какви са те всъщност?
— Повечето са новородени дракони. Те са амбициозни, способни, предпазливи, решени на всичко и страховити. Странят от останалите ложи на Черния нокът. Предполагам, че се отчитат пред Първата ложа, но разполагат с огромна свобода. Всъщност струва ми се, че се подчиняват само на себе си.
— Това никак не подхожда на правилата в Черния нокът…
— Така е. Обаче вероятно успехите им защитават Арканите.
— Какви успехи?
— Зная, че всички се кланят само на преуспелите. Изглежда, Арканите са малко или много свързани с най-ужасните драми и с най-лошите обрати, които Франция преживя напоследък.
— Като например неуспеха на обсадата при Ла Рошел — предположи Ла Фарг с горчивина.
— Да. Или като убийството на крал Анри.
Слисан, старият капитан погледна към Италианката. Мисълта, че тя може би се шегува, му мина през ума, но лицето на красивата Алесандра остана като изваяно от мрамор.
— Арканите са в огромна опасност — обяви Ересиарха, като се отстрани от прозореца в оръжейния кабинет. — Старите господари на Черния нокът, които никак не ни обичат, вече нямат никакво намерение да ни прощават каквото и да било. Нашите противници са многобройни и могъщи. Те се надяват за по-малко от месец да ни погубят…
Благородника не каза нищо, затова драконът продължи:
— Съветът на Първата ложа скоро ще вземе решение, но благодарение на моите шпиони зная, че нещата вече са предопределени. Нашата ложа ще бъде разпусната. Ако не се подчиним, ще бъдем осъдени и прогонени без надежда за снизхождение.
Облечен като благородник, но без показност, водачът на ложата на Арканите изглеждаше около петдесетгодишен. Чертите на лицето му бяха ръбести и строги: изпъкнали скули, изпити бузи, фин и прав нос. Имаше мустаци и добре оформена малка брадичка. От него се излъчваше сигурност и авторитетност.
— Толкова ли са сериозни нещата? — запита Благородника.
— Да — потвърди сериозно Ересиарха.
— Арканите вече са оцелявали след много трудности. Защо да не успеем да преодолеем и тази?
— Тогава бяхме обединени. Днес Пазителката и Учителя по фехтовка интригантстват против нас и ни разделят. Не се ли опитаха да се свържат с вас?
— Не.
— Наистина ли? Тогава може би с Магьосницата?
— Съмнявате ли се във верността ни, Ересиарше? — запита студено Благородника и почувства, че го обзема гняв.
Драмата дракони се втренчиха един в друг.
Присвил клепачи, Ересиарха се взираше в Благородника, докато той се опитваше отривисто да отхвърли обвиненията. Нито единият, нито другият мигнаха, но водачът на Арканите рече:
— Не, не, разбира се… Но зная, че Пазителката тайно се бе свързала с Алхимика и го беше спечелила на своя страна.
— Силно се съмнявам. Алхимика ви беше…
Вождът на ложата на Арканите го прекъсна с гневен жест, както човек прогонва непоносимо насекомо.
Невъзмутим, Благородника замълча и зачака. Непредвиденото посещение на Ересиарха го беше сварило неподготвен и от този момент нататък поведението на вожда на Арканите често беше смущаващо. Той проявяваше подозрителност, понякога беше нетърпим и честите му състояния на разсеяност се сменяха с внезапни изблици на арогантност. Независимо че започваше да променя мнението си за него, Благородника отначало виждаше само признаци на жестока умора. Затова пък Магьосницата бързо оцени това поведение, макар само някои пукнатини по фасадата да предвещаваха близкото срутване.