Над саваната печеше безжалостно отвесното слънце. Нажеженият въздух се люлееше като езеро. Едрата слонска трева ограничаваше кръгозора му, а досадната бодлива трева упупо забиваше острите си кукички навред, където можеше да проникне, и жилеше като рой оси. Опитният ловец обикновено не влиза там, където расте упупо, но тоя път трябваше. Заслужаваше мъките. За лъвчетата плащат добра цена. Тук-там пресичаха пътя му едва забележими пътечки, по които се източваха към водопоя гъмжило змии. В далечината се виждаха плътните корони на сикоморите и оголените чадъри на акациите. Като причудливи гигантски свещници се извишаваха дървовидните млечки. Десетина жирафи се придвижваха лениво през степта, следвани от стадо слонове. Те обичат да бъдат заедно. Помагат си — жирафите с очите, слоновете с обонянието.
Камионът стоеше готов за тръгване, в хралупата на огромен баобаб, който приличаше на обърнато нагоре с корените дърво. Над едрите като чинии бели цветове прелитаха рояци малки птички. Шофьорът беше намерил в една друга хралупа запазена вода от последния дъжд и пълнеше радиатора.
Оставаха още двеста метра. Но Анри не успя да ги премине. С гръмотевичен рев се втурна подире му разярената лъвица. Той знаеше какво се прави в такива случаи. Остави децата й на земята и отстъпи бавно. Друг път майката се спираше до тях и почваше да ги облизва, а той се измъкваше невредим. Сега хитростта му не успя. Без да се спре, лъвицата се метна към него с гигантски скок. Анри се обърна. Разбра, нямаше да се справи по този начин. Затова стреля. Улучи. И отскочи. Лъвицата се стовари тежко върху мястото, където той стоеше допреди миг. Беше ранена смъртно, но още имаше сила за борба. Метна се повторно, преди Анри да вдигне пушката. Той отново се измести. Отново я излъга. Но за беда очилата му паднаха. Нямаше време да ги търси. Макар и отпаднала, лъвицата пак налетя. Обезоръжен, почти невиждащ с късогледите си очи, ловецът повече по усет избягваше все по-редките и по-вяли атаки.
Накрай с последен рев лъвицата се изправи на задни крака и се простря по гръб.
Анри избърса с кърпа челото си. Запали цигара. Вдъхна дълбоко. Пфу! Ако и това е живот! Всеки ден на криеница със смъртта.
Убедил се, че зверът е мъртъв, шофьорът негър приближи с пушка в ръка.
— Как е, бвана? — запита той.
Анри се усмихна.
— Добре! Но можеше да не бъде тъй добре!
Негърът поклати глава.
— Четириокият няма защо да се бои от лъвове. Той е неуязвим.
Анри знаеше. Четириокият беше той. Тъй го бяха кръстили туземците. Недъгът му, който го принуждаваше да носи навсякъде очила, за тях все още беше признак на превъзходство. Те бяха убедени, че с четири очи се вижда по-добре.
Шофьорът добави:
— Лъвовете не закачат белите. Не им допадат по вкус. Гонят само нещастните негри. Свикнали са с тяхното месо.
— Ще ги гонят я! — разсмя се Анри. — Щом като бягат. Всяко паленце ще те погне, ако побегнеш от него.
После се наведе, намери очилата си, взе двете скимтящи лъвчета, които навираха муцунки в корема на мъртвата си майка, и тръгна към камиона с приведена глава.
Да убие такова хубаво животно! Пфу! Не беше свикнал така. Той беше ловец, но ловец на живи животни. Не ловец убиец. Убиваше само при крайна нужда, когато нямаше друг изход. А към лъвовете имаше особена слабост. Наистина слонът е по-умен, леопардът по-хитър, биволът по-опасен. И все пак лъвът е цар. Така е и при хората. Има самочувствие.
Открили от висините плячката си, два лешояда се спуснаха върху пресния труп. Наскоро отнякъде долетяха няколко гърбави птици марабу, сбиха се с лешоядите, нахвърлиха се лакомо върху накъсаното от орлите месо.
Още при входа на фермата го посрещна собственикът Хартли, хвана го под ръка и го поведе към седналите на верандата гости.
„Пак нещо опасно! — помисли си Анри. — Иначе няма да бъде тъй любезен.“
Представиха го на посетителите, заговориха.
Както винаги, богати безделници бяха дошли тук да направят вълнуващи киноснимки, с които да се хвалят, когато се върнат по домовете си. Арената на Хартли беше просторна и даваше пълна илюзия, че действието се развива на открито, сред природата.
След закуската клиентите се настаниха с кинокамерите в специални клетки. Анри застана пред тях с ласото в ръка. Щеше да им демонстрира умението си да лови живи лъвове. Пазачите отвориха клетката и прекрасният Шейтан изскочи на поляната.