Люба се усмихна:
— Добре, ще работим заедно.
И му подаде ръка. Само Наумов забеляза, че момъкът задържа много дълго ръката й. Но не му стана неприятно. Неусетно беше обикнал този млад човек, обикнал го като син — не само като смел ловец, който събужда възхищение със своите подвизи.
Преди да потънат отново в джунглата, пътешествениците хвърлиха последен поглед към езерото. Сред бялата пелена от пара, която го застилаше от край до край, се извишаваше новият вулкан. Кратерът му вече не бълваше огън. През нащърбения му ръб се изливаше спокойно, както тече стопеният чугун, пламтящата лава и се свличаше надолу, през прагове и натрошени скали към езерото, където доскоро зееше зловещият отвор на Огнената пещера. Свличаше се и трупаше слой след слой върху проклетия дяволски камък, заличаваше с огнения си дъх следите на безброй страдания и кървави престъпления.