Макар и пребледняла от уплаха, Люба промълви:
— Ех, що не беше тук магнетофонът ми! Да запишех този глас… Впрочем какво е това Есамба? От негрите не разбрах нищо…
Жозеф се обади с пресъхнали устни:
— Казват — дух, зъл дух, който наказва непокорните.
Наумов допълни:
— В стадия, когато се формират класите, вождовете и магьосниците създават тайни общества, с които плашат народа, с които наказват непокорните, както казва мосьо Симон, утвърждават властта си.
И все пак, макар че му беше ясно това, макар че опитваше да го обясни на другите така, както го разбираше той самият, макар че беше напълно убеден в липсата на всякаква свръхестествена причина, Наумов изпитваше някакво противно чувство. Отвратително чувство! Такъв зловещ, сърцераздирателен рев! Що за инструмент го издаваше? Какво въздействие оказваше и върху животните? Защо замлъкваха всички?
Люба запита шепнешком:
— Това е човек, нали?
Наумов отвърна колебливо:
— Казват, рог. Броди магьосникът и надува рога. Всички падат по очи, не гледат, не слушат, докато той си свърши работата. А когато си отиде и хората се озърнат, виждат, че някой от тях е мъртъв. Това значи погледнал е Есамба, престъпил е закона. И не се замислят, че жертвата може би вчера или онзи ден е отказала да плати данъка си или е говорила против главатаря.
— Какво може да иска от нас този Есамба? — недоумяваше девойката.
— Не знам. Но сме длъжни да държим готови пистолетите.
До тях застана малкият Херафу.
— Не, бвана! Това не е Есамба.
— А какво?
— Шипекве! — отвърна с шепот пигмеят.
— Шипекве! — възкликнаха бащата и дъщерята едновременно. — Има ли тук шипекве?
— Има. Но негрите пазачи не го знаят. Не са тукашни. Затова казват Есамба.
Наумов, с разбудено любопитство, запита:
— Какво представлява шипекве?
Херафу поклати глава.
— Никой жив не го е видял. Шипекве като Есамба убива с поглед. Затова, когато го чуят, хората крият глави, да не го зърнат случайно. Шипекве е голям, силен, зъл.
— Крокодил ли е? — не спираше да разпитва Наумов.
— Не. Старите казват по-голям. Баща — слон, майка — крокодил, брат — щраус.
Внезапно духна вятър, зави високо в клоните, зашумя грозно. Червивите плодове затопуркаха като градушка. Пламъците на огъня се разлюляха.
— Диша шипекве! — рече полугласно Херафу. А всички негри и пигмеи се скупчиха още по-близо до кладата.
Манзилала хвана ръката на естественика.
— Шипекве! Тук наблизо! И може всеки миг да се появи. Вярно ли е?
— Смятам, че не съществува никакъв шипекве. Че е легенда. Толкова много измислици са създали вашите сънародници.
А в същото време си помисли: ами ако е вярно? Не току-тъй в най-различни райони на Африка се говоря за всевъзможни неизвестни животни. На едно място шипекве, другаде мокеле-но-мбембе, в Ангола кое-да-мения, в Камерун яго-нини, в езерото Виктория луквата. Разни имена, едно общо качество — всички те са водни животни. Така ги и наричат — водни лъвове. Нападат хипопотами, слонове, носорози, ламантини. Ханс Шомбурк забелязал, че в езерото Бангвеоло няма хипопотами. Обяснили му, че там живее „убиецът на хипопотами“. Но не само в Африка. Ами Шотландското чудовище от езерото Лох Нес? Ами бунип от Австралия, рау от Нова Гвинея, големият змей в езерото Манитоба в Канада? В Якутия в езерото Лабинхир в ледената покривка остават някакви необясними дупки, дяволски прозорци, където, според местното население, живеел дяволът. Разстоянието между очите му било два метра…
Колко истина има в това? Дали всички, които са видели тези страшилища, са жертва на халюцинации? Или пък са измамници? Толкова много измамници по всички краища…
Допустимо ли е пък и другото — да са оцелели до днес някакви потомци на древните гигантски рептилии? Да не са загинали тогава, в края на Креда, когато изчезват следите им в земните пластове?
Ето какво каза старият пигмей: „Баща — слон, майка — крокодил, брат — щраус“. Та това е точният портрет на динозавър, истински динозавър — ръст на слон, общ вид на крокодил, походка на щраус. Съвпадение ли е? Как иначе да се обясни? Та пигмеят безспорно никога не е чувал за динозаври.
Ами ако става дума за бозайник, нещо подобно на легендарния нанди-бер? В Тропическа Африка няма мечки. Но за керита, гигантската мечка, наричана „разкъсвач на мозъка“, често се говори. И все пак досега европеец не го е видял, не е видял негови кости, както никой европеец още не е видял шипекве…